Но му беше трудно да убеди себе си. Службата на Тиен като вестоносец не продължи дълго. Наборите не достигали — бе обяснението — и трябвала всяка ръка, годна да държи копието. Тиен и по-големите куриери бяха събрани в няколко взвода дълбок резерв.
Далар каза, че нямало да ги използват. Вероятно. Освен ако армията не била в сериозна опасност. Беше ли сериозна опасност обкръжението на върха на висок хълм с разстроени редици?
Отиди на върха, рече си той и погледна по наклона. Знамето на Амарам още се вееше там. Войниците им трябваше да се държат. Каладин можеше да види само пълна каша от хора в оранжево и понякога — тъмнозелено.
Затича се нагоре по склона на хълма. Не се обръщаше от виковете на хората и не провери от коя армия са. Пред него кичурите трева се отдръпваха. Препъна се в няколко трупа, заобиколи няколко прокъсани тежкостъпи дървета и местата, където хората се биеха.
Там, забеляза той отряд строени в редица копиеносци, които гледаха внимателно. Зелено. Цветът на Амарам. Каладин се затърча към тях и войниците му отвориха път.
— От кой взвод си, войнико? — попита го набит светлоок мъж с възлите на капитан от по-нисък ранг.
— Мъртви, сър — изговори Каладин. — Всички са мъртви. Бяхме в ротата на Сиятелния господар Ташлин, и…
— А — произнесе мъжът и се обърна към куриера. — Трето съобщение, че Ташлин е паднал. Някой да предупреди Амарам. Източната страна отслабва. — Погледна Каладин. — Отивай в резерва за ново назначение.
— Слушам — отвърна вцепенено Каладин. Погледна пътя, който бе изкачил. Наклонът беше застлан с трупове, много от тях в зелено. Докато гледаше, трима бегълци към върха бяха спрени и съсечени.
Никой от мъжете на върха не се помръдна да им помогне. И Каладин можеше да падне толкова лесно, на крачки от безопасността. Разбираше, че вероятно е стратегически важно построените войници да държат позицията си. Но изглеждаше изключително безсърдечно.
Намери Тиен, мина през ума му, докато тичаше към резервния пункт на северната страна на широкия хълм. Ала там попадна на още по-голяма бъркотия. Замаяни окървавени хора, разпределяни в нови отряди и отново изпращани на бойното поле. Каладин минаваше през тях и търсеше взвода на вестоносците.
Най-напред намери Далар. Длъгнестият трипръст сержант на резервите стоеше до висок пилон с две плющящи триъгълни знамена. Изпращаше новите взводове да попълват загубите на ротите, които се биеха долу. Каладин още можеше да чуе крясъците.
— Ти — Далар го посочи. — Разпределен си в това направление. Отивай!
— Трябва да намеря взвода от мобилизираните вестоносци — отвърна Каладин.
— Защо ти е да знаеш това, в името на Преизподнята?
— Откъде да знам? — Каладин сви рамене и опита да изглежда спокоен. — Заповеди.
Далар изръмжа.
— Ротата на Сиятелния господар Шелер. На югоизточната страна. Можеш…
Каладин вече тичаше. Това не трябваше да става. Тиен трябваше да остане в безопасност. Отче на Бурите. Не бяха изминали дори четири месеца!
Достигна югоизточната страна на хълма и намери знамето да се вее по-надолу по склона. Двойката черни глифи бяха шеш лерел — ротата на Шелер. Учуден от решимостта си, Каладин подмина войниците на върха и отново се озова на бойното поле.
Тук нещата изглеждаха по-добре. Ротата на Шелер, макар и нападната от неприятеля, удържаше позицията си. Каладин се втурна по склона; на места се спускаше по гръб и се подхлъзваше по кървави петна. Страхът му изчезна. Замени го притеснение за брат му.
Достигна линията на ротата точно при щурма на вражеските отряди. Опита да отиде по-нататък и да намери Тиен, но вълната на атаката го спря. Отстъпи и се присъедини към взвод копиеносци.
Миг по-късно противникът ги връхлетя. Каладин държеше копието с две ръце и застана на края на строя на копиеносците, за да не им се пречка. Не разбираше добре какво всъщност прави. Не знаеше как да се пази с щита на войника до себе си. Сблъсъкът стана бързо и Каладин замахна само веднъж. Врагът бе отблъснат и той успя да не получи рана.
Той стоеше задъхан, стиснал копието.
— Ти — обърна се към него един властен глас. Към него сочеше мъж с възли на раменете. Взводният. — Най-после да получа нещо от тия подкрепления. Известно време си мислех, че Варт ще вземе всичко. Къде ти е щитът?