Каладин се наведе и взе щита на един паднал войник. Докато го правеше, взводният зад него изруга.
— Проклятие. Ето ги отново. Този път в две колони. Не можем да ги удържим така.
Куриер в зелено се покатери по близката скала.
— Удържай срещу нападението от изток, Меш!
— Ами ония от юг? — изрева в отговор Меш, очевидно взводният командир.
— Засега там е наред. Дръж изтока! Това са заповедите ти! — куриерът продължи и съобщи същата заповед на съседния взвод — Варт, взводът ти ще удържа откъм изток!
Каладин се изправи с щита си. Трябваше да намери Тиен. Не можеше…
Спря се. В следващия взвод се виждаха три изправени фигури. По-млади момчета, които изглеждаха дребнички в униформите си и държаха копията неуверено. Единият беше Тиен. Резервният им отряд очевидно е бил разделен и хората — разпратени да запълват загубите в другите взводове.
— Тиен! — извика Каладин и излезе от строя, докато вражеските войски ги приближаваха. Защо Тиен и другите две момчета бяха поставени в средата на строя? Та те не знаеха как да държат копието!
Меш изкрещя по Каладин, но той не обърна внимание. В миг врагът бе срещу тях и взводът му развали строя, загуби дисциплина и хората се съпротивляваха поотделно.
Каладин усети нещо като тупване по крака. Спъна се, удари се в земята и с ужас осъзна, че е бил прободен с копие. Не изпитваше болка. Странно.
Тиен!, помисли той и тръгна да става. Някой се надвеси над него, Каладин реагира веднага и се претърколи, докато копието летеше към сърцето му. Още преди да го разбере, бе хванал копието си в ръце и го засили нагоре.
Замръзна. Току-що бе ударил със своето копие вражеския пехотинец във врата. Стана толкова бързо. Току-що убих човек.
Обърна се и остави войника да падне на колене, докато измъкваше копието си. Взводът на Варт беше малко по-нататък. Неприятелите им го удариха малко след атаката на позицията на Каладин. Тиен и другите двама още бяха отпред.
— Тиен! — изкрещя Каладин.
Момчето го погледна с широко отворени очи. Усмихна му се. Зад него, останалите от взвода се изтеглиха. Оставиха сами трите необучени момчета.
Вражеските войници усетиха слабостта и се стовариха върху Тиен и останалите. Начело вървеше светлоок в блестяща стоманена броня и размахваше меч.
Братът на Каладин загина просто така. Едно мигновение и той беше там, и гледаше уплашено. На следващото вече беше на земята.
— Не! — извика Каладин. Опита да се изправи, но падна на колене. Кракът му отказа да върви.
Хората на Варт контраатакуваха врага, зает с Тиен и другите две момчета. Бяха поставили необучените най-отпред, за да спрат вражеската атака.
— Не, не, не! — извика отново Каладин. Опря се на копието си и се изправи, но падна напред. Не можеше да е станало. Не можеше да стане толкова бързо.
Като по чудо никой не уби Каладин, докато се препъваше по-нататък. Не мислеше за това. Просто гледаше мястото, където бе паднал Тиен. Чу се гръм. Не. Копита. Амарам дойде с кавалерията си и прегази вражеските редици.
За Каладин нямаше значение. Най-накрая стигна там. Намери трите трупа — млади, дребни, лежаха в една падина в камъка. Ужасен, вцепенен, Каладин протегна ръка и обърна падналия с лицето надолу.
Мъртвите очи на Тиен гледаха към небето.
Каладин остана на колене край тялото. Трябваше да превърже раната си, трябваше да се изтегли на безопасно място, но бе твърде смазан. Просто седеше на колене.
— Дойде навреме — произнесе нечий глас.
Каладин вдигна глава и видя копиеносци, които гледаха кавалерията.
— Искаше те да се забият в нас — каза един от копиеносците. Имаше възли на раменете. Варт, техният взводен. Човекът имаше такива разбрани очи. Не бе някакъв звероподобен простак. Слаб и умислен.
Трябва да изпитвам гняв, помисли си Каладин. Трябва да изпитвам… нещо.
Варт го погледна, после погледна телата на трите мъртви момчета-вестоносци.
— Мръсник — изсъска Каладин. — Поставил си ги най-отпред.
— Работиш с това, което имаш — отвърна му Варт, посочи хората си, а после една укрепена позиция. — Щом ми дават хора, които не могат да се бият, намирам им друго приложение. — Спря за малко, докато взводът му се оттегляше. — Налага се да правиш, каквото можеш, за да останеш жив, синко. Превръщай слабостта в предимство винаги, когато можеш. Запомни го, ако оживееш.