Трябва много да внимавам, рече си той. Бурята вътре в него го подтикваше да се движи и да напада, но изтощаваше тялото му. Колкото повече и по-бързо я ползваше, толкова по-зле се чувстваше след това.
Алетите заеха отбранителна позиция от двете страни на моста и хората на Каладин с облекчение отстъпиха. Мнозина седнаха и се заеха с раните си. Той бързо отиде при отряда:
— Докладвайте!
— Трима убити — мрачно отговори Скалата, коленичил до донесените от него самия тела. Малоп, Безухият Якс и Нарм.
Каладин се натъжи. Радвай се, че другите са живи, каза си той. Лесно беше да го помисли. Трудно — да го приеме.
— Как сте всички вие?
Петима бяха ранени сериозно, но Скалата и Лопен се бяха погрижили за тях. И двамата се учеха доста добре под напътствията на Каладин. Той нямаше кой знае какво повече да направи за ранените. Видя ръката на мъртвия Малоп — предмишницата беше съсечена с брадва, костта беше ситно натрошена; мъжът бе загинал от загуба на кръв. Ако Каладин не бе участвал в сражението, може би щеше да успее да…
Не. Без съжаления сега.
— Изтеглете се оттатък — каза той на мостовите. — Тефт, поеми командването. Моаш, имаш ли сили да останеш с мен?
— Дадено — отвърна Моаш и на окървавеното му лице изгря усмивка. Изглеждаше развълнуван, а не изтощен. Тримата мъртви бяха от техните хора, но Моаш и другите се биха забележително добре.
Мостовите се изтеглиха. Каладин се върна да наблюдава алетските войници. Като че влезе в кланица. Всеки имаше някаква рана. Мъжете в центъра залитаха и куцаха. Онези по крилата се държаха. Униформите им бяха окървавени и раздрани. Отстъплението се бе превърнало в хаос.
Каладин си проправи път сред ранените и им махна да минават по моста. Някой го послушаха. Други останаха и се озъртаха замаяно. Каладин се втурна към групата, която видимо се държеше по-здраво.
— Кой командва тук?
— Си… — войникът имаше порезна рана на лицето — Сиятелният господар Далинар.
— Прекият ти началник. Кой е твоят капитан?
— Мъртъв е. И ротният ми. И заместникът му.
Отче на Бурята, рече си Каладин.
— Марш през моста! Трябва ми офицер! Кой командва отстъплението?
Някъде напред съгледа човек в изподрана синя Броня, който се биеше пред групата. Сигурно беше далинаровият син Адолин. Удържаше паршендите; нямаше да е разумно да го прекъсва.
— Насам! — провикна се един войник. — Намерих господаря Авар! Той командва ариергарда!
Най-сетне. Каладин се завтече през бъркотията и намери някакъв брадат светлоок, който лежеше на земята и кашляше кръв. Огледа го и забеляза дълбока рана в корема.
— Кой му е заместник?
— Мъртъв — рече мъжът до командира. Беше светлоок.
— А ти кой си? — попита Каладин.
— Накомб Гавал — отвърна светлоокият. Беше млад, по-млад от Каладин.
— Повишен си. Преведи хората през моста възможно най-бързо. Ако някой пита, произведен си в командир на ариергарда. Опита ли се някой да ти нарежда, пращай го при мен.
Мъжът зяпна.
— Повишен… кой си ти? Можеш ли да направиш това?
— Все някой трябва да го направи — тросна се Каладин. — Върви. Залавяй се за работа.
— Аз…
— Тръгвай! — изрева Каладин.
Удивителното беше, че светлоокият отдаде чест и почна да събира взвода си. Хората на Колин бяха ранени, разбити, замаяни, но си оставаха добре обучени. Щом някой пое командването, заповедите се изпълниха бързо. Взводовете преминаха моста и се строиха за марш. Вероятно поради объркването предпочетоха да се придържат към познатите неща.
Съвсем скоро центърът на далинаровата армия потече през моста като пясък в часовник. Пръстенът се сви. Все още мъжете викаха и умираха в безредния сблъсък на меч в щит, на копие в метал.
Каладин бързо смъкна черупката от доспехите си — сега не беше уместно да гневи паршендите — и тръгна сред ранените да търси още офицери. Намери няколко, но те бяха замаяни, зле поразени и останали без дъх. Очевидно онези, които още бяха годни за бой, водеха фланговете, които удържаха паршендите.
Последван от Моаш, Каладин забърза към центъра на предната линия, където алетите явно се държаха най-здраво. Тук най-сетне намери командир — висок и внушителен светлоок със стоманена гръдна броня и малко по-тъмна от останалите униформа. Направляваше боя малко зад фронтовата линия.