Кимна на Каладин и закрещя, за да надвика боя.
— Ти ли водиш мостовите?
— Аз. Защо хората Ви не преминават моста?
— Ние сме Синята гвардия. Наш дълг е да браним господаря Адолин. — Мъжът посочи напред към Адолин в синята Броня. Явно Броненосецът се стремеше да се добере до нещо.
— Къде е върховният принц? — извика Каладин.
— Не знаем. Гвардейците му изчезнаха.
— Трябва да се изтеглите. Основната част от вашите са оттатък. Останете ли тук, ще ви обкръжат!
— Няма да изоставим господаря Адолин. Съжалявам.
Каладин се озърна. Алетските флангове едва се държаха, но нямаше да отстъпят, докато не им бъде наредено.
— Добре — отговори Каладин, вдигна копието си и тръгна към предната линия. Тук паршендите се сражаваха енергично. Каладин проби шията на един, въртейки се в средата на група паршенди и удряйки светкавично с копието. Светлината му беше почти изчерпана, но противниците имаха скъпоценни камъни в брадите. Каладин вдиша Светлина — съвсем малко, за да не се разкрие пред алетските войници. Хвърли се в нападение.
Паршендите отстъпиха пред свирепата му атака. Няколко Сини гвардейци около него изумени се отдръпнаха. Само след няколко мига Каладин повали десетина паршенди — ранени или убити. Така се откри път и той тръгна, следван по петите от Моаш.
Множество паршенди бяха наобиколили Адолин. Синята му Броня беше одрана и напукана. Каладин не беше виждал Броня в толкова лошо състояние. От пукнатините се издигаше Светлина, както от кожата на Каладин, когато държеше или изразходваше прекалено много от нея.
Гледката на Броненосец в бой накара Каладин да занемее. Двамата с Моаш спряха малко извън обсега му. Паршендите не ги погледнаха; видимо отчаяни се мъчеха да повалят Броненосеца. Адолин посичаше по няколко противника наведнъж, но Мечът му не разрязваше плътта. Каладин само веднъж досега беше наблюдавал това. Очите на паршендите почерняваха и изгаряха. Десетки убити. Около Адолин се трупаха тела като падащи от дървото зрели плодове.
Ала Броненосецът явно изнемогваше. Бронята му беше не просто напукана, а имаше дупки. Шлемът му го нямаше, та го беше заместил с обикновен, на копиеносец. Куцаше с левия крак, почти го влачеше. Мечът му бе смъртоносен, но паршендите се приближаваха все повече.
Каладин не смееше да влезе в обсега на оръжието.
— Адолин Колин! — извика той.
Мъжът продължи да се бие.
— Адолин Колин! — гръмовно повтори Каладин, излъчвайки облаче Светлина.
Броненосецът спря и го погледна. Поколеба се за миг и отстъпи, за да може Синята гвардия — използвайки направения от Каладин пробив — да излезе напред и да задържи паршендите.
— Кой си ти? — попита Адолин. Гордото му младежко лице лъщеше от пот, пъстрата му русо-черна коса беше мръсна.
— Аз съм човекът, който Ви спаси живота. Трябва да наредите отстъпление. Войските Ви не могат да се бият повече.
— Баща ми е някъде там, мостови — отвърна Адолин и посочи с огромния си Меч. — Току-що го видях. Ришадиецът му отиде при него, но нито конят, нито човекът се върнаха. Ще взема един взвод, за да…
— Вие ще се оттеглите! — гневно рече Каладин. — Погледнете хората си, Колин! Те едва стоят на краката си, какво остава да се бият. Губите десетки мъже всеки миг. Трябва да ги изведете оттук.
— Няма да изоставя баща си — упорито отвърна Адолин.
— В името на покоя на… Паднете ли, Адолин Колин, на тези хора не им остава нищо. Командирите им са ранени или убити. Не можете да отидете при Вашия баща; не можете дори да ходите! Повтарям, отведете хората си в безопасност!
Младият Броненосец отстъпи и замига при тона на Каладин. Погледна на североизток, където на висока скала внезапно се появи една фигура в сива Броня. Биеше се срещу друг Броненосец.
— Той е толкова близо…
Каладин пое дълбоко дъх.
— Отивам при него. Вие поведете отстъплението. Задръжте моста, но само него.
Адолин го изгледа гневно. Пристъпи, но нещо в Бронята му поддаде и той залитна и падна на коляно. Стисна зъби и успя да се изправи.
— Капитан Малан! — изрева Адолин. — Вземете войниците си и вървете с този човек. Измъкнете баща ми!
Мъжът, с когото Каладин беше говорил по-рано, отривисто отдаде чест. Адолин пак дари Каладин с ядосан поглед, после вдигна Меча и се запрепъва към моста.