Поведе парша към един от асансьорите. Други двама от неговите събратя я спуснаха надолу. Шалан огледа кошницата с книги. Можеше да почете на слизане, може би да си довърши главата от Пътешествията…
Отвърна се от кошницата. Съсредоточи се. На петото ниво надолу излезе от асансьора и прекоси пътечката от него към обиколната пътека. Като стигна стената, зави надясно и повървя още малко. Край стената се редяха врати и щом намери нужната, влезе в просторно каменно помещение, пълно с високи рафтове с книги.
— Чакай тук — нареди Шалан на слугата и изрови скицника си от кошницата. Тикна го под мишница, взе фенера и забърза между редовете.
Човек можеше да се губи с часове из Паланеума и да не срещне жива душа. Шалан рядко виждаше хора, докато търсеше някоя рядка книга за Ясна. Разбира се, имаше арденти и слуги, които да носят томовете, но според Ясна беше важно Шалан да се упражнява да прави това сама. Явно карбрантската система за каталогизиране вече беше стандартна за повечето от рошарските библиотеки и архиви.
В дъното на помещението Шалан намери малко писалище от лешниково дърво. Остави фенера от едната страна, приседна на столчето и извади скицника. Беше тихо и тъмно. Светлината на фенера показваше края на етажерките вдясно от Шалан и гладката каменна стена вляво от нея. Миришеше на стара хартия и прах. Не на влага. В Паланеума никога не беше влажно. Може би въздухът се поддържаше сух с белия прах, който беше поръсен на ивици в краищата на всяко помещение.
Шалан развърза кожените връзки на скицника. Горните листове бяха празни, а на следващите няколко имаше скицирани портрети на хора от Паланеума. Още образи за нейната сбирка. В средата се криеха много по-важни рисунки: скици на Ясна, която Превръща.
Принцесата рядко използваше своя Превръщател; може би се стараеше да го прави в отсъствието на Шалан. Но Шалан беше уловила няколко случая, предимно когато Ясна беше разсеяна и явно забравяше, че не е сама.
Шалан вдигна една от рисунките. Ясна седи в нишата, отпуснала ръка, и докосва смачкан лист хартия, а скъпоценният камък на Превръщателя свети. На следващата рисунка бе изобразена същата сцена, няколко мига по-късно. Хартията представляваше кълбо от пламъци. Не гореше. Не, тя беше станала огън. Извиващи се огнени езици, гореща искра във въздуха. Какво ли имаше на този лист, та Ясна искаше да го скрие?
Друга рисунка показваше как Ясна Превръща виното в чашата си в парче кристал и го ползва за преспапие. Самата чаша затискаше друга купчина листове. Това стана в един от малкото случаи, когато двете жени обядваха — и учеха — на една веранда извън Конклава. Имаше и скица на Ясна, която прогаря думите на листа, понеже мастилото е свършило. Когато Шалан видя това, тя се изуми от точността на Превръщането.
Явно този Превръщател беше настроен към три определени субстанции — Пара, Зефир и Прозрачност. Но би трябвало да е в състояние да създава всяка от Десетте субстанции, от Зефир до Глезен. Последната субстанция беше най-важна за Шалан, защото включваше камък и земя. Тя би могла да създаде нови минерални залежи, които семейството да експлоатира. Щеше да проработи; в Я Кевед Превръщателите бяха голяма рядкост и мраморът, нефритът и опалът на фамилията щяха да се продават много добре. Няма да съумеят да създадат истински скъпоценни камъни с Превръщателя — говореше се, че това е невъзможно — но ще образуват залежи с почти същата стойност.
Когато залежите се изчерпят, ще се наложи семейството да премине към не толкова печеливша търговия. Ала това беше добре. Дотогава дълговете им ще са платени, а неспазените обещания — възмездени. Домът Давар пак щеше да е незначителен, но нямаше да пропадне.
Шалан отново разгледа рисунките. Алетската принцеса подчертано се отнасяше към Превръщането като към нещо ежедневно. Притежаваше един от най-могъщите артефакти в цял Рошар, а го използваше, за да си направи преспапие? За какво друго го използваше, когато Шалан не я наблюдаваше? Като че ли напоследък Ясна Превръщаше в нейно присъствие по-рядко, отколкото в началото.
Шалан порови в кесията в ръкава си и извади повредения Превръщател на баща си. Пукнат беше на две места: през една от верижките и в подложката, която държеше един от камъните. Огледа го на светло, търсейки за кой ли път следи от повредата. Верижката беше подменена отлично. Подложката беше поправена също така добре. Въпреки че знаеше точно къде са били пукнатините, Шалан не можеше да намери никакъв дефект. За съжаление, отстраняването на външните повреди не накара Превръщателя да заработи.