Садеас беше нарушил равновесието и то никога нямаше да се възстанови. Не и по същия начин.
69
Справедливост
„Всичко е свършило за мен. Застанал съм срещу спасителя на живота ми. Защитавам този, който уби обещанията ми. Вдигам ръка. Бурята отговаря.“
Навани си проби път през стражите, пренебрегна техните възражения и призивите на придворните си дами. Принуди се да остане спокойна. Щеше да остане спокойна! Чутото бе слух. Трябваше да бъде слух.
За нещастие, с годините й ставаше все по-невъзможно да се придържа към подобаващото на една Сиятелна дама спокойствие. Ускори крачка през лагера на Садеас. Войниците протягаха ръце към нея, за да й помогнат или да я спрат. Не им обръщаше внимание; нямаше да посмеят да я пипнат и с пръст. Да бъдеш майката на краля даваше някои привилегии.
Лагерът бе мръсен и зле разположен. Търговците, леките жени и работниците се бяха настанили в коптори откъм подветрената страна на казармите. От повечето подветрени стрехи, подобно на восък, оставен да прокапе от някоя маса, провисваха сталактити втвърден крем. Разликата с правите линии и почистените сгради в лагера на Далинар бе голяма.
Той ще е добре, каза си тя. Да гледа да е добре!
Отбеляза си, че е объркана, понеже почти не опита да планира наум нова улична мрежа за Садеас. Насочи се право към плаца и там откри армия, която не изглеждаше да се прибира от битка. Войници без кръв по униформите, мъжете се смеят и си говорят, офицерите минават покрай строя и освобождават хората повзводно.
Това би трябвало да я успокои — не приличаше на току-що разбита войска; но вместо това тя стана още по-притеснена.
Садеас, в безупречната си червена Броня, говореше с групичка офицери под някакъв навес наблизо. Тя се насочи към него, но тук вече стражите, строени рамо до рамо, й препречиха пътя; един от тях отиде да съобщи на Садеас за пристигането й.
Навани нетърпеливо скръсти ръце. Може би трябваше да вземе паланкин, както бяха предложили нейните придворни. Няколко от тях, видимо в голямо неудобство, пристигаха на плаца. Един паланкин би спестил повече време, обясниха те, тъй като би дал възможност до Садеас да бъдат изпратени вестоносци, та той да може да я приеме.
Някога се беше подчинявала на такива условности. Можеше да си спомни как като млада жена умело играе играта и с удоволствие се възползва от церемониала. Какво й бе донесло това? Един мъртъв, никога необичан съпруг, и „привилегировано“ положение в двора, което се свеждаше до това да я избутат настрана заради възрастта й.
Какво ли би направил Садеас, ако тя просто закрещи? Майката на краля да изреве като брадвохрътка, чиято антена е била извита? Обмисляше го, докато войникът чакаше за възможност да съобщи на господаря си за пристигането й.
С периферното си зрение забеляза на плаца да пристига младеж в синя униформа, придружен от малка почетна гвардия от трима души. Ренарин, чието лице по изключение изразяваше нещо различно от обичайното спокойно любопитство. С разширени очи, трескав, той се обърна към Навани.
— Машала — попита я той със спокойния си глас. — Моля те. Какво си научила?
— Армията на Садеас се е завърнала без армията на баща ти. Носят се приказки за разгром, макар че не изглежда тези мъже да са преминали през нещо такова. — Тя ядно погледна към Садеас и сериозно се замисли дали да не симулира припадък. За щастие, той най-накрая говори с войника и го отпрати.
— Можете да заповядате, Сиятелна — поклони й се човекът.
— Навреме — изръмжа тя, подмина го и застана под навеса. Към нея се присъедини и Ренарин, макар и по-неуверено.
— Сиятелна Навани — започна Садеас със скръстени зад гърба ръце, внушителен в червената си Броня. — Исках да Ви съобщя новините в двореца на сина Ви. Предполагам, че поражение като това е твърде голямо, за да бъде прикривано. Изразявам съболезнованията си от смъртта на брат Ви.
Ренарин тихо изпъшка.
Навани се стегна, скръсти ръце и опита да потисне болезнените и невярващи викове, които идваха от ума й. Това бе модел. Тя често виждаше някакви модели в нещата. В случая моделът беше, че тя не можеше да притежава нищо ценно за дълго време. Винаги й го отнемаха, колчем започнеше да изглежда обещаващо.