— Изпращам ранените си обратно в лагера — каза Далинар. — Трябва да отидете с тях.
— Изправяте се срещу Садеас? — поинтересува се Каладин.
— Трябва. — Трябва да разбера защо е направил това, което направи. — Ще купя свободата ви, когато се срещна с него.
— Тогава оставам с Вас — отвърна Каладин.
— И аз — добави един остролик мъж отстрани. Скоро всички мостови настояваха да останат.
Каладин се обърна към тях.
— Ще ви изпратя в лагера.
— Какво? — запита го един по-възрастен мъж с къса сива брада. — Ти можеш да се излагаш на опасност, а ние не можем? Имаме още хора в лагера на Садеас. Трябва да ги измъкнем. Поне трябва да останем заедно. Докато това не свърши.
Останалите кимнаха. Далинар отново бе изненадан от дисциплината им. Все повече се убеждаваше, че Садеас няма нищо общо с нея. Беше човекът начело. Очите му бяха тъмнокафеви, но се държеше като Сиятелен господар.
Е, щом не искаха да отиват в лагера, Далинар нямаше да ги насилва. Продължи напред и скоро около хиляда от хората му се отделиха и потеглиха на юг към лагера му. Останалите продължиха към лагера на Садеас. Щом се приближиха, Далинар забеляза малка група хора на ръба на пропастта. Най-отпред стояха двама души — Ренарин и Навани.
— Какво правят те в лагера на Садеас? — усмихнато попита Адолин въпреки умората и изравни Чистокръвен с Далинар.
— Не знам — отвърна баща му. — Отецът на Бурята да ги благослови задето са дошли.
Като видя лицата им, най-накрая започна да осъзнава, че се е спасил.
Храбрец мина по последния мост. Там го чакаше Ренарин, и Далинар се зарадва.
Поне веднъж момчето показа открито истинска радост. Далинар скочи от седлото и го прегърна.
— Татко! — каза му Ренарин — Жив си!
Адолин се засмя и скочи от седлото си. Бронята му издрънча. Ренарин се освободи от прегръдката на баща си, с широка усмивка на лицето стисна брат си за рамото и го потупа по Бронята. Далинар също се усмихна и се обърна, за да погледне Навани. Тя стоеше със стиснати ръце; едната й вежда се бе вдигнала нагоре. На лицето й се виждаха няколко малки петънца червена боя.
— Дори не си се притеснила, нали? — попита я той.
— Притеснена? — отвърна му тя. Очите им се срещнаха и за пръв път той видя, че нейните са зачервени. — Бях ужасена.
Тогава Далинар усети как я прегърна здраво. Трябваше да внимава, защото бе в Броня, но ръкавиците му позволиха да усети копринената й рокля; понеже беше без шлем, можеше да усети сладкия цветен мирис на ароматизирания й сапун. Прегръщаше я силно, но внимателно, наклони глава и докосна с носа си косата й.
— Хммм — произнесе той топло — май съм липсвал на някого. Останалите гледат. Ще говорят.
— Не ме вълнува.
— Хммм… Май съм липсвал много.
После добави дрезгаво.
— На бойното поле реших, че ще умра. И разбрах, че това, което правим, е добро.
Отмести главата й и погледна смутено.
— Прекарах твърде много от времето си в притеснения какво мислят хората, Навани. И когато изглеждаше, че часът ми е настъпил, разбрах, че всичките ми тревоги са били напразни. Най-накрая се чувствах удовлетворен как съм изживял живота си.
Погледна я, с мисълта си разкопча ръкавицата и я остави да издрънчи на земята. Повдигна мазолестата си ръка и хвана брадичката й.
— Само две съжаления изпитах. За теб и за Ренарин.
— И ти ми казваш, че можеш просто да си умреш и че това ще бъде нещо чудесно?
— Не — отговори й той. — Казвам ти, че погледнах във вечността и че видях там мир. Това ще промени живота ми.
— Без цялата вина?
Той замлъкна за малко.
— Като се знам, едва ли съвсем ще мога да се отърва от нея. Краят беше мир, но животът… той е буря. Както и да е, вече усещам различно нещата. Време е да спра да лъжа хората.
После погледна нагоре, към хълма, където продължаваха да се събират още войници в зелено.
— Продължавам да мисля за едно от виденията си — тихо произнесе той — за последното, в което срещнах Нохадон. Той отхвърли предложението ми да запише мъдростта си. Тук има нещо. Нещо, което трябва да разбера.
— Какво? — запита го Навани.
— Още не знам. Но съм близо до това да разбера.
Отново я притисна до себе си, с положена на тила й ръка, и усещаше косата й. Искаше Бронята да я няма и металът да не стои между тях.