Но моментът за това още не бе дошъл. Той я пусна неохотно и се обърна настрани; Ренарин и Адолин ги гледаха неловко. Войниците му пък гледаха как армията на Садеас се събира на хълма.
Не мога да допусна да се стигне до проливане на кръв — помисли си Далинар, докато се навеждаше и вкарваше ръката си в падналата ръкавица. Каишките й се стегнаха и тя се съедини с останалата Броня. Но няма и да се изнеса в лагера си, без да застана срещу него. Поне трябваше да знае с каква цел е бил предаден. Досега всичко бе вървяло толкова добре.
Освен това оставаше обещанието му към мостовите. Далинар изкачи склона; зад него плющеше окървавеното му наметало. От едната му страна потракваше Адолин с Бронята си, а Навани вървеше от другата. Зад тях вървеше Ренарин; следваха ги останалите хиляда и шестстотин войници на Далинар.
— Татко… — започна Адолин и погледна неприятелската войска.
— Не призовавай Меча си. Няма да се стигне до бой.
— Садеас те изостави, нали? — спокойно го запита Навани, ала очите й блестяха от гняв.
— Той не само ни изостави — Адолин плюна. — Той ни подмами, а после ни предаде.
— Оцеляхме — твърдо отсече Далинар. Пътят пред него ставаше по-ясен. Знаеше какво трябва да направи. — Той няма да ни нападне тук, но може да опита да ни предизвика. Не призовавай Меча си, Адолин, и не допускай войниците ни да направят някоя грешка.
Войниците в зелено с нежелание се разделиха, стиснали копията си. Враждебни. Каладин и отрядът му се движеха покрай челото на армията на Далинар.
Адолин не призова Меча си, но гледаше с презрение наобиколилите ги войници на Садеас. Хората на Далинар едва ли се чувстваха добре отново в неприятелско обкръжение, но го последваха на плаца. Начело стоеше Садеас. Върховният принц-изменник чакаше със скръстени ръце и не бе свалил Бронята си; къдравата му черна коса се вееше на вятъра. Някой бе изгорил огромен глиф тат на земята, и Садеас бе застанал в средата му.
Справедливост. Имаше нещо изключително точно в това Садеас да стои там и да стъпва върху справедливостта.
— Далинар — възкликна той — стари приятелю! Изглежда съм надценил противника ти. Извинявам се за оттеглянето си, докато още бе изложен на опасност, ала безопасността на моите хора стои на първо място. Уверен съм, че разбираш.
Далинар спря недалеч от Садеас. Двамата се гледаха, а войските им се изпълваха с напрежение. Студеният вятър тръскаше навеса зад Садеас.
— Разбира се — отвърна Далинар с равен глас. — Направил си, каквото е трябвало.
Садеас видимо се отпусна, макар някои от войниците на Далинар да замърмориха при тези думи. Адолин ги накара да замълчат с рязък поглед.
Далинар се обърна и махна на Адолин и на войската си да отстъпят. Навани вдигна вежда, но се оттегли с останалите, когато той я подкани. Далинар погледна към Садеас; той изглеждаше заинтригуван и също отпрати адютантите си.
Далинар стигна чертата на глифа тат; Садеас пристъпи напред, и накрая ги отделяше само крачка. Бяха еднакво високи. Бяха много близо; на Далинар му се стори, че вижда безсилие — и гняв — в очите на Садеас. Оцеляването на Далинар бе провалило месеци планиране.
— Искам да знам защо — попита той тихо, така че само Садеас да го чува.
— Заради клетвата ми, стари приятелю.
— Какво? — попита Далинар и стисна юмруци.
— Преди години се заклехме за нещо — Садеас въздъхна, лекомислието му изчезна и той заговори открито. — Да защитаваме Елокар. Да защитаваме това кралство.
— Това правех! Имахме една цел. И воювахме заедно, Садеас. Получаваше се!
— Да — отвърна другият. — Но съм уверен, че вече мога да бия паршендите сам. Мога да направя всичко, което сме вършили заедно, като разделя армията си на две — едните да бързат напред, а по-големите части да ги следват. Трябваше да се възползвам от тази възможност да те отстраня. Не виждаш ли, Далинар? Гавилар загина заради слабостта си. Аз още в началото исках да нападнем паршендите и да ги подчиним. Той настояваше на договора, което доведе до смъртта му. Ти вече започваш да действаш като него. Същите мисли, същите приказки. Те започват да се прехвърлят и върху Елокар. Той се облича като теб. Приказва ми за Кодекса и за това как трябвало да го наложим във всички лагери. Започнал е да мисли за оттегляне.