— Боя се, че не мога да се откажа от тях.
Сърцето на Каладин помръкна.
— Едва ли имат голяма стойност за теб — отвърна Далинар. — Кажи колко искаш.
— Нямам намерение да ги продавам.
— Плащам шестдесет изумрудени броама на човек — каза Далинар. Войниците и от двете армии ахнаха. Това беше двадесет пъти повече от цената на един добър роб.
— Не ги давам и за хиляда на човек, Далинар — отговори му Садеас. Каладин можеше да види смъртта на мостовите в погледа му. — Вземай войниците си и заминавай. Остави собствеността ми.
— Не ме притискай за това, Садеас — отговори Далинар.
Изведнъж напрежението се върна. Офицерите на Далинар протегнаха ръце към мечовете си, копиеносците му заеха стойки и хванаха стволовете на оръжията си.
— Да не те притискам ли? — попита Садеас. — Що за заплаха е това? Напусни лагера ми. Очевидно е, че между нас вече няма нищо. Ако опиташ да откраднеш собствеността ми, ще имам пълното основание да те нападна.
Далинар стоеше. Изглеждаше уверено, макар Каладин да не откриваше никаква причина за това. Още едно обещание умира, помисли си той и се обърна. Въпреки добрите си намерения, и Далинар Колин беше като всички останали.
Зад Каладин хората ахнаха от изненада.
Той замръзна и се завъртя. Далинар Колин бе призовал огромния си Меч; от него се стичаха капки вода. Бронята му засвети слабо и от пукнатините изтече Светлина на Бурята.
Садеас отстъпи с широко отворени очи. Почетната му гвардия извади мечовете си. Адолин Колин протегна ръка настрани и започна да призовава своето оръжие.
Далинар направи крачка напред и заби Меча си право с острието надолу в черния глиф върху камъка. После отстъпи крачка назад.
— За мостовите — произнесе той.
Садеас примигна. Мърморенето секна; хората на плаца изглеждаха дотам смаяни, че не дишаха.
— Какво? — попита Садеас.
— Мечът — отвърна Далинар и твърдият му глас се понесе нависоко. — За твоите мостови. Всичките. Всички, които са в твоя лагер. Стават мои, мога да постъпвам с тях както намеря за добре и ти няма да ги докосваш повече. В замяна вземаш Меча.
Садеас погледна Меча невярващо.
— Това оръжие струва състояния. Градове, дворци, кралства.
— Договорихме ли се? — продължи Далинар.
— Татко, не! — извика Адолин Колин и неговият Меч се появи в ръката му. — Ти…
Далинар вдигна ръка и застави младия мъж да замълчи. Не спираше да гледа Садеас.
— Договорихме ли се? — попита отново той и натърти на всяка дума.
Каладин гледаше, без да може да мръдне или да помисли.
Садеас алчно погледна Меча. Погледна и Каладин, замисли се малко, протегна се и грабна оръжието за ефеса.
— Вземай тия нещастници, Бурята да ги отнесе дано!
Далинар кимна отсечено и обърна гръб на Садеас.
— Да вървим — каза той на хората си.
— Нищо не струват, и ти го знаеш — продължи Садеас. — Ти си пълен глупак, Далинар Колин! Не виждаш ли колко си безумен? Това ще се запомни като най-смехотворното решение, вземано някога от алетски върховен принц!
Далинар не се обърна. Отиде до Каладин и останалите от Мост Четири.
— Вървете — рече той и гласът му прозвуча меко. — Съберете нещата си и останалите си хора. Ще изпратя с вас военни части, за да ви охраняват. Оставете мостовете и бързо идвайте в лагера ми. Там ще сте в безопасност. Имате честната ми дума.
И се отправи нататък.
Каладин се отърси от вцепенението си. Затича се след върховния принц и го хвана за Бронираната ръка.
— Почакайте. Вие… Това… Какво стана?
Далинар се обърна към него. После постави ръка на рамото му; синята ръкавица блестеше и стоеше като пришита към тъмносивата му Броня.
— Не знам какво е било сторено с теб. Мога само да предполагам какъв е бил животът ти. Знай едно. В моя лагер няма да бъдете нито мостови, нито роби.
— Но…
— Колко струва човешкият живот? — попита тихо Далинар.
— Роботърговците казват, че цената е към два изумрудени броама — намръщено отвърна Каладин.
— А какво казваш ти?
— Животът няма цена — веднага отговори той с думите на баща си.
Далинар се усмихна и в ъглите на очите му се образуваха бръчици.
— По съвпадение, толкова струва и един Меч. Днес ти и твоите хора се пожертвахте, за да ми купите две хиляди и шестстотин безценни живота. Имах да ви се отплатя само с един безценен меч. За мен това е добра сделка.