Претегли на ръка конструкцията от метал и верижки. После си я сложи, като преметна верижките около палеца, малкия и средния пръст. Сега инструментът нямаше камъни. Шалан го сравни с рисунките, проучи го от всички страни. Да, изглеждаше съвсем същият. Приликата я тревожеше досега.
Шалан усети как сърцето й запърха при вида на повредения Превръщател. Кражбата от Ясна й се струваше приемлива, когато принцесата беше само далечна и непозната фигура. Еретичка, вероятно злонравна и взискателна. А каква се оказа истинската Ясна? Внимателна изследователка, строга, ала справедлива, изненадващо мъдра и проницателна. Можеше ли Шалан наистина да открадне от нея?
Помъчи се да успокои сърцето си. От дете беше такава. Помнеше как плаче, когато родителите й се карат. Не я биваше в сблъсъците.
Но щеше да го направи. За Нан Балат, Тет Виким и Яша Юшу. Братята й зависеха от нея. Притисна ръце в бедрата си, за да не треперят, вдиша и издиша. След няколко минути се овладя, свали повредения Превръщател и го прибра в тайната кесия. Събра рисунките. Можеха да се окажат важни за използването на Превръщателя. Какво щеше да прави по този въпрос? Имаше ли начин да попита Ясна как се ползва, без да предизвика подозрение?
Между рафтовете недалеч трепна светлинка и я сепна. Шалан прибра скицника си. Оказа се, че една престаряла жена ардент тършува из книгите на светлината на фенер, следвана от слуга парш. Не погледна Шалан, когато свърна между два реда рафтове, а светлината от фенера й се провидя между книгите. Когато фигурата на жената не се виждаше, а светлината струеше между редовете, се създаваше усещането, че някой от самите Вестители върви из помещението.
Сърцето на Шалан отново запрепуска и тя положи скритата ръка на гърдите си. Аз съм много неумел крадец, помисли намусено тя. Събра си нещата и тръгна да излиза, като държеше фенера пред себе си. В челото на всеки рафт бяха врязани символи с датата, на която книгите тук са постъпили в Паланеума. Бяха организирани по този признак. На най-горното ниво имаше огромни шкафове с индекси.
Ясна беше пратила Шалан да вземе — и да прочете — екземпляр от Диалози, прочут исторически труд по политическа теория. Но в същото помещение се намираше и Спомен за сенките — книгата, която Ясна четеше, когато кралят ги посети. Шалан провери по-късно в индекса. Досега книгата би трябвало да е върната на място.
Обзета от внезапно любопитство, Шалан отброи редовете. Влезе и отброи книжните рафтове. Близо до средата на долния рафт откри червено томче с червена подвързия от свинска кожа. Спомен за сенките. Шалан остави фенера на пода и издърпа книгата. Почувства се като натрапница, когато я прелисти.
Прочетеното я обърка. Не си беше дала сметка, че това са детски приказки. Нямаше коментари под линия, просто сбирка приказки. Шалан седна на пода и прочете първата. Разказваше се за дете, което се отдалечило от дома нощес, подгонили го Пустоносни и то се скрило в пещера край езеро. Издялкало парче дърво в човешка форма и го пуснало по езерото, като подмамило съществата да го нападнат и да го изядат.
Шалан не разполагаше с много време — Ясна щеше да стане подозрителна, ако се застоеше тук долу твърде дълго — но все пак попрехвърли и другите приказки. Всички бяха в този стил — призрачни истории за духове и Пустоносни. Единственият коментар беше в края на книгата и гласеше, че авторката била любопитна относно народните приказки на тъмнооките. Отнело й години да ги събере и да ги запише.
Спомен за сенките, рече си Шалан, а по-добре да бяха забравени.
Та това ли четеше Ясна? Шалан очакваше Спомен за сенките да е някакво дълбоко философско разсъждение за укривано политическо убийство. Ясна беше вериститалианка. Изграждаше истината за миналите събития. Каква истина можеше да намери в приказките, които са разказвали, за да плашат непослушните тъмнооки дечурлига?
Шалан плъзна томчето на мястото му и забърза по пътя си.
Не след дълго Шалан се върна в нишата и откри, че напразно е бързала. Ясна я нямаше. Кабсал обаче беше там.
Младият ардент седеше край дългото писалище и разглеждаше една от книгите за изкуство на Шалан. Тя го видя преди той да я забележи и установи, че се усмихва въпреки неприятностите. Скръсти ръце и изписа на лицето си израз на съмнение.