— Не. Садеас нито е по-лош, нито е по-добър от останалите. Всеки от върховните принцове ще предаде себеподобния си, ако усети възможност да го направи, без да се излага на опасност. Аз възнамерявам да намеря начин да ги обединя не само на думи. Някакъв начин. Утре, веднага щом ме назначиш за Върховен принц на войната, ще дам Бронята си на Ренарин, за да изпълня едно обещание. Вече дадох Меча си, за да изпълня друго.
Приближи се, отново пресрещна погледа на Елокар и хвана кралския печат в ръката си.
— Като Върховен принц на войната ще наложа Кодекса в десетте лагера. След това пряко ще направлявам военните усилия и ще определям коя армия кое плато щурмува. Всички скъпоценни ядра минават в собственост на трона, а после ти ги разпределяш като военна плячка. Ще превърнем това нещо от съревнование в истинска война, и аз ще я използвам, за да направя от тези десет армии — и водачите им — истински войници.
— Отче на Бурите! Те ще ни убият! Аз няма да изтрая и една седмица!
— Със сигурност няма да са доволни — отвърна му чичо му. — Разбира се, това е много опасно. Ще трябва много повече да внимаваме за охраната си. Ако си прав, някой вече опитва да те убие, тъй че дори и без горното ще се наложи да станем по-предпазливи.
Елокар го изгледа, после погледна счупените мебели и разтри гърдите си.
— Сериозен си, нали?
— Да — Далинар му подхвърли печата. — Писарите ти ще оформят назначението ми веднага след като изляза.
— Но ти казваше, че не е добре хората да бъдат заставяни да следват Кодекса — каза Елокар. — Каза, че най-добрият начин хората да бъдат променени е да живееш почтено и да им повлияеш с поведението си!
— Това бе преди Всемогъщият да ме излъже — отвърна Далинар. Още не знаеше какво да мисли за това. — Много от нещата, които съм ти казал, научих от Пътят на кралете. Но не бях разбрал едно нещо. Нохадон е написал книгата към края на живота си, след като е въвел порядък — след като е заставил кралствата да се обединят, след като е възстановил засегнатите от Опустошението земи. Книгата въплъщава някакъв идеал. Била е дадена на хора, които вече са били започнали да вършат нещо правилно. Там бе грешката ми. Преди нещо да започне да действа, хората ни трябва да имат поне малко почтеност и достойнство. Преди няколко седмици Адолин ми каза нещо много дълбоко. Попита ме защо карам синовете си да живеят според толкова високи изисквания, а оставям другите да се държат не както подобава, без да ги осъждам. Държах се с върховните принцове и с останалите светлооки като с възрастни хора. Един възрастен човек може да възприеме даден принцип и да го нагажда към нуждите си. Ала ние все още не сме готови за това. Ние сме деца. А когато обучаваш едно дете, ти изискваш от него да постъпва правилно, докато не е пораснало достатъчно, за да може да прави собствения си избор. Сребърните Кралства не са започнали като единни, безупречни твърдини на честта. Били са научени да бъдат такива, били са отгледани, като младежи, на които им предстои да съзреят.
Приближи се и застана на колене до Елокар. Кралят продължи да търка гърдите си; Бронята му изглеждаше странно с липсващата си главна част.
— Ще направим нещо от Алеткар, племеннико — внимателно продължи Далинар. — Върховните принцове се заклеха пред Гавилар, но сега пренебрегват клетвите си. Е, време е да спрем да им го позволяваме. Ще спечелим тази война и ще направим Алеткар достойно за завиждане място. Не заради военните ни умения, но защото хората живеят в сигурност и защото цари справедливост. Ще го направим — или и двамата ще загинем, докато опитваме.
— Казваш го с нетърпение.
— Понеже най-после знам какво точно да правя — каза Далинар и се изправи. — Опитвах да бъда Нохадон, миротворецът. Но не съм. Аз съм Тоягата, пълководец и човек на войната. Нямам умения за политически интриги, но много добре обучавам войски. От утре всеки мъж в тези лагери става мой. От моя гледна точка всички те са новобранци. Дори и върховните принцове.
— Стига да издам указа.
— Ще го издадеш — отвърна Далинар. — Аз пък обещавам да открия кой опитва да те убие.
Елокар изсумтя и започна да сваля Бронята си част по част.
— След издаването на въпросния указ ще бъде лесно да открием кой опитва да ме убие. Ще можеш да включиш всяко име в лагерите в списъка с подозрителните!
Усмивката на Далинар стана още по-широка.
— Поне няма да се налага да гадаем. Не бъди толкова мрачен, племеннико. Днес научи нещо. Чичо ти не желае смъртта ти.