Възможно… възможно ли бе?
Шалан се плъзна от леглото, взе сферата и я понесе, мушнала скицника под мишница. Стражникът си бе отишъл. Като че никой не се интересуваше какво става с нея; и без това сутринта щеше да отплава с кораба.
Усети студения каменен под с босите си нозе. Носеше само бялата роба, та се чувстваше почти гола. Добре поне, че скритата й ръка не се подаваше. В края на преддверието имаше врата, от която се излизаше в града. Шалан пристъпи навън.
Тихо прекоси града, за да стигне до Ралинса, избягвайки тъмните улички. Тръгна нагоре към Конклава. Дългата червена коса се вееше свободно зад гърба й. Не един и двама минувачи я гледаха странно или втренчено. Толкова беше късно, че никой на улицата не си направи труда да я пита иска ли помощ.
Старшите слуги на входа на Конклава я пуснаха да мине. Познаваха я и повечето я попитаха могат ли да помогнат. Тя отклони предложенията и се отправи сама към Булото. Влезе и вдигна поглед към балкончетата, някои от които бяха осветени от сфери.
Нишата на Ясна беше заета. Разбира се. Винаги на работа, такава си беше Ясна. Сигурно й е било твърде неприятно от загубата на време около предполагаемия опит за самоубийство на Шалан.
Паршите издигаха платформата към нишата на Ясна и Шалан усещаше дъските под краката си паянтови. По пътя нагоре мълчеше, чувстваше, че не е свързана със света наоколо. Да върви през двореца — дори през града — облечена само в роба? Да се сблъска с Ясна Колин отново? Не се ли беше научила досега?
Но какво ли имаше за губене?
Тръгна по познатия каменен коридор към нишата, вдигнала бледата виолетова сфера пред себе си. Ясна седеше на писалището. Очите й бяха нетипично уморени, с тъмни кръгове отдолу, лицето й изглеждаше потиснато. Вдигна поглед и се скова при вида на Шалан.
— Не сте желана тук.
Шалан обаче влезе и сама се изненада от спокойствието си. Би трябвало ръцете й да треперят.
— Не ме карайте да викам войниците, за да се освободя от Вас. Бих могла да наредя да Ви хвърлят в затвора за сто години заради стореното от Вас. Имате ли въобще представа какво…
— Вашият фабриал е фалшив — тихо продума Шалан. — Бил е фалшив през цялото време, още преди да направя подмяната.
Ясна застина.
— Чудех се защо не я забелязахте — продължи Шалан и седна в другия стол. — Бях объркана в продължение на седмици. Дали сте забелязали, но сте решили да мълчите, за да заловите крадеца? Дали през цялото това време не сте Превръщали? Нямаше никакъв смисъл. Освен ако фабриалът, който откраднах, не е бил заместител.
Ясна се отпусна.
— Да. Много умно от Ваша страна да обърнете внимание на това. Не сте първата, която опитва да го открадне, разбирате ли. Естествено, държа истинския добре скрит.
Шалан извади скицника и потърси определена рисунка. Изображението на странното място с морето със сферичките, плаващите пламъци, далечното слънце в черното, черно небе. Погледна я за миг. После я обърна и я показа на Ясна.
Видът на съвършено потресената Ясна почти си заслужаваше болката и вината, които преживя Шалан вечерта. Очите на Ясна се отвориха широко и тя забъбри неразбираемо, докато открие подходящите думи. Шалан примигна и взе Спомен. Просто не можа да се въздържи.
— Къде намерихте това? — поиска да узнае Ясна. — В коя книга е описана тази сцена?
— Не е от книга, Ясна — отговори Шалан и сне скицника. — Бях там. Вечерта, когато по случайност Превърнах купата в стаята си в кръв и прикрих това с лъжлив опит за самоубийство.
— Невъзможно. Да не мислите, че ще повярвам…
— Няма фабриал, нали, Ясна? Няма Преобразувател. И никога не е имало. Използвате фалшивия „фабриал“, за да отклоните вниманието от факта, че притежавате силата да Превръщате сама.
Ясна мълчеше.
— Аз също го направих — продължи Шалан. — Преобразувателят беше прибран в тайната ми кесия. Не го докосвах, ала това нямаше значение. Той беше фалшив. Каквото направих, направих го без него. Може би това, че бях до Вас, някак ме промени. Има връзка с онова място и с онези създания.
Отново мълчание.
— Вие подозирахте, че Кабсал е убиец. Веднага разбрахте какво се е случило, когато паднах; очаквахте отрова или поне знаехте, че е възможно. Обаче мислехте, че отровата е в сладкото. Превърнахте го, когато отворихте капачето и се престорихте, че подушвате. Не знаехте как да направите отново сладко от ягоди и когато опитахте, произведохте онази гнусна каша. Смятахте да се отървете от отровата. Но по невнимание Превърнахте противоотровата.