Не искахте да ядете и от хляба, да не би и в него да има нещо. Винаги отказвахте да си вземете. Когато Ви убедих да вкусите залък, Вие го Превърнахте в нещо друго, докато го поднасяхте към устата си. Казвали сте, че сте много слаба в правенето на органични вещества, и направеното от Вас беше нещо противно. Но се избавихте от отровата и затова тя не Ви повали.
Шалан срещна погледа на доскорошната си наставница. Дали изтощението я караше да остане безразлична към последиците от сблъсъка с тази жена? Или това, че знаеше истината?
— Вие направихте всичко това, Ясна, с фалшив фабриал. Още не бяхте забелязали направената от мен размяна. Не се мъчете да ми казвате, че не е било така. Взех го в нощта, когато убихте четиримата разбойници.
Във виолетовите очи на Ясна проблесна изненада.
— Да — рече Шалан, — толкова отдавна. Не го заменихте. Не знаехте, че сте изиграна, докато аз не извадих фабриала и Ви го дадох да ме спасите с него. Всичко е лъжа, Ясна.
— Не, Вие просто бълнувате от умора и напрежение.
— Добре тогава — отвърна Шалан. Изправи се, стиснала мъждивата сфера. — Предполагам, че трябва да Ви покажа. Ако мога.
Създания, произнесе тя в ума си. Чувате ли ме?
Да, винаги, отвърна шепнещ глас. Макар да се бе надявала да го чуе, Шалан подскочи.
Можете ли да ме върнете на онова място?
Трябва да ми кажеш нещо вярно, отговори гласът. Колкото по-вярно, толкова по-силна е нашата връзка.
Ясна използва фалшив фабриал. Сигурна съм, че това е истина.
Не е достатъчно, прошепна гласът. Аз трябва да узная нещо истинско за теб. Кажи ми. Колкото по-силна е истината, колкото по-скрита е тя, толкова по-силна е връзката. Кажи ми. Кажи ми. Каква си ти?
— Каква съм аз ли? — промълви Шалан. — Истински? — Беше ден за сблъсък. Чувстваше се странно силна, подготвена. Време бе да го изрече. — Аз съм убийца. Аз убих своя баща.
Ах, действително, могъща истина…
И нишата изчезна.
Шалан пропадна в онова море от тъмни стъклени топчета. Бореше се, мъчеше се да остане на повърхността. Успя за миг. После нещо улови крака й и я задърпа надолу. Тя изкрещя, плъзгайки се под повърхността. Ситните стъклени топчета напълниха устата й. Изпадна в паника. Щеше да…
Сферичките над нея се разделиха. Онези под нея се завихриха и я издигнаха горе, навън, където стоеше някой с протегната ръка. Ясна, с гръб към черното небе и лице, озарено от близките движещи се пламъци. Ясна грабна ръката на Шалан, дръпна я нагоре, върху повърхността на нещо. Сал. Направен от стъклените топчета. Те като че се подчиняваха на Ясна.
— Глупаво момиче — каза Ясна. Морето вляво от тях се раздели и салът потегли, отнасяйки ги към няколко пламъка. Ясна бутна Шалан в един от малките пламъци и тя падна гърбом от сала.
И се озова на пода в нишата. Ясна седеше на мястото си, със затворени очи. Миг по-късно ги отвори и гневно изгледа Шалан.
— Глупаво момиче! — повтори тя. — Нямате представа колко беше опасно. Да идете в Морето на сенките само с една потъмняваща сфера! Глупачка!
Шалан се закашля, като че ли още имаше от стъклените топченца в гърлото. С олюляване се изправи на крака и устоя на погледа на Ясна. Принцесата все още беше гневна, ала нищо не каза. Знае, че я държа, осъзна Шалан. Ако разглася истината…
Какво би означавало това? Тя притежаваше странни сили. Правеха ли я те някакъв вид Пустоносна? Какво щяха да кажат хората? Не беше чудно, че си е направила лъжлив фабриал.
— Искам да участвам в това — установи, че изрича Шалан.
— Извинете?
— Каквото и да правите. Каквото и да изследвате. Искам да съм част от него.
— Не знаете какво говорите.
— Знам. Аз съм невежа. Лечението за това е просто. — Шалан пристъпи напред. — Искам да знам, Ясна. Желанието ми да съм Ваша повереница е искрено. Какъвто и да е източникът на Вашите способности, аз също ги притежавам. Искам да ме обучите и да ми позволите да стана част от Вашата работа.
— Вие откраднахте от мен.
— Така е. И съжалявам.