Ясна попривдигна вежда.
— Няма да се извиня така — продължи Шалан. — Но аз дойдох тук с намерението да открадна от Вас. Планирах го от самото начало.
— Предполага ли се, че от това ще се почувствам по-добре?
— Намерението ми беше да открадна от Ясна, яростната еретичка. Не осъзнавах, че ще съжалявам, задето ми е нужно да крада. Не просто заради Вас, а защото кражбата означаваше да изоставя всичко това. Което обикнах. Моля Ви. Направих грешка.
— Огромна грешка. Непреодолима.
— Не правете по-голяма грешка, като ме прогоните. Аз мога да съм човекът, когото не се налага да лъжете. Човекът, който знае.
Ясна се облегна в стола.
— Откраднах фабриала, когато убихте онези мъже, Ясна. Бях решила, че не мога да го направя, обаче Вие ме убедихте, че истината не е толкова проста, колкото съм мислела. Вие отворихте в мен някакво ковчеже, пълно с бури. Сбърках. Ще бъркам отново. Имам нужда от Вас.
Ясна пое дълбоко дъх.
— Седнете.
Шалан седна.
— Никога повече няма да ме лъжете — рече Ясна и вдигна показалец. — И никога повече няма да крадете, нито от мен, нито от другиго.
— Обещавам.
Ясна поседя така, после въздъхна.
— Елате насам — рече тя и отвори една книга.
Шалан се премести, а Ясна извади няколко листа бележки.
— Какво е това? — попита Шалан.
— Нали искахте да сте част от работата ми? Е, трябва да прочетете това. — Ясна сведе поглед към бележките. — Отнася се до Пустоносните.
71
Записано с кръв
Сет, син на сина на Валано, Неверен от Шиновар, крачеше, превил гръб под тежестта на чувал със зърно. Свали го от кораба и го понесе по дока. Карбрант, Градът на камбаните, ухаеше на свежо океанско утро, спокойно, ала живо. Рибари подвикваха на другарите си, докато приготвяха мрежите.
Сет се присъедини към останалите носачи и понесе чувала по кривите улици. Може би някой друг търговец би ползвал теглена от чул каруца, ала Карбрант бе печално известен със своите гъмжащи от народ и претъпкани улици. Нишка носачи беше ефикасно решение.
Сет гледаше все в земята. Отчасти, за да прилича на работник. Отчасти, за да предпази очите си от ослепителното слънце, богът на боговете, който го наблюдаваше отгоре и виждаше неговия позор. Сет не трябваше да е навън през деня. Трябваше да крие своето ужасно лице.
Имаше чувството, че всяка негова стъпка би трябвало да оставя кървав отпечатък. Убийствата, които извърши през последните месеци, докато служеше на скрития господар… Чуваше виковете на мъртвите винаги, щом затвореше очи. Те остъргваха душата му, така че от нея не оставаше нищо, преследваха го, поглъщаха го.
Колко много мъртви. Много и много.
Дали губеше разсъдъка си? Винаги, когато убиваше някого, той обвиняваше жертвите. Проклинаше ги, че не са достатъчно силни да отвърнат на нападението и да го убият.
При всяко клане се обличаше в бяло, както му беше заповядано.
Единия крак пред другия. Не мисли. Не мисли за стореното от теб. Не мисли за онова, което… ще направиш.
Стигнал беше до последното име в списъка — Таравангян, краля на Карбрант. Обичан монарх, прочут с построяването и поддържането на болници в своя град. Чак в Азир знаеха — болен ли си, Таравангян ще те приеме. Ела в Карбрант и ще бъдеш излекуван. Кралят обича всички.
А Сет щеше да го убие.
В края на стръмната улица Сет, заедно с останалите носачи, повлече чувала си към задната част на двореца и влезе в сумрачен каменен коридор. Таравангян беше безхитростен човек. Това би трябвало да кара Сет да се чувства още по-виновен, ала той само негодуваше. Таравангян нямаше да е достатъчно умен, та да се подготви за него. Глупак. Малоумник. Нима Сет никога нямаше да се изправи срещу противник, който е достатъчно силен и може да го убие?
Сет беше пристигнал в града рано и се беше хванал на работа като носач. Трябваше да разгледа и да проучи, понеже за пръв път заповедта му беше да не погубва никой друг. Убийството на Таравангян трябваше да се извърши тихо.
Защо беше различно? Заповядано му бе да предаде съобщение. „Другаде са мъртви. Дойдох да завърша работата си.“ Нарежданията бяха пределно ясни: да се увери, че Таравангян е чул и разбрал посланието, преди да го нарани.
Това приличаше на отмъщение. Някой беше пратил Сет да открие и унищожи хората, които бяха прегрешили спрямо него. Сет остави чувала в склада за провизии. Механично се обърна и последва тътрещите се носачи по коридора. Кимна по посока на тоалетната за слугите и главният носач му махна да върви. Сет беше правил това няколко пъти и можеше да му се вярва, че ще си свърши работата и ще настигне другите.