Сет не можеше да продума. Не бе способен да изговори ужаса и отвращението си. Пред него една от жертвите, млад мъж, издъхна. Две от останалите бяха деца. Сет пристъпи напред. Той трябваше да сложи край на това. Трябваше да…
— Ще спреш — рече Таравангян. — И ще се върнеш до мен.
Сет изпълни заповедта на господаря си. Какво бяха още няколко смърти? Само нови викове, които да го преследват. Сега ги чуваше, идваха изпод леглата, иззад мебелите.
Или да го убия, помисли Сет. Да прекратя това.
Едва не го стори. Но засега честта се оказа по-силна.
— Сам виждаш, Сет, сине на сина на Валано. Не те пратих да вършиш кървавите ми дела вместо мен. Аз ги извършвам тук, сам. Аз лично съм държал ножа и съм пускал кръвта от вените на много хора. Също като теб, зная, че не мога да избягам от греховете си. Ние сме двама души с едно сърце. Това е една от причините да те намеря.
— Но защо?
Едно от умиращите деца заговори. Жена с дъска за писане бързо се приближи и записа думите му.
— Победата беше наша, ала те ни я отнеха — извика момчето. — Отче на Бурята! Не може да е ваша. Победата е за нас. Те идат със стържещ звук и светлините гаснат. О, Отче на Бурята! — Момчето изви гръб, после внезапно стихна. Очите му бяха мъртви.
Кралят се обърна към Сет.
— По-добре е един да съгрешава, отколкото цял народ да бъде унищожен, не си ли съгласен, Сет, сине на сина на Валано?
— Аз…
— Не знаем защо някои говорят, а други не. Но умиращите виждат нещо. Това започна преди седем години, приблизително по времето, когато крал Гавилар се зае да проучва Пустите равнини. Нещо идва и тези хора го виждат. На моста между живота и безбрежния океан на смъртта те виждат нещо. Техните думи могат да ни спасят.
— Вие сте чудовище.
— Така е. Ала аз съм чудовището, което ще спаси този свят. Трябва да добавя едно име към твоя списък. Надявах се, че ще съумея да го избегна, но последните събития направиха това невъзможно. Не мога да допусна той да установи контрол. Това би подкопало всичко.
— Кой? — попита Сет и се зачуди дали вече въобще е останало нещо, което да го ужаси.
— Далинар Колин — рече Таравангян. — Опасявам се, че трябва да бъде извършено бързо, преди той да смогне да обедини алетските върховни принцове. Ще отидеш на Пустите равнини и ще го премахнеш. — Кралят се поколеба. — Трябва да се извърши по жесток начин, боя се.
— Рядко съм имал лукса да работя другояче — отвърна Сет и затвори очи.
Виковете го приветстваха.
72
Вериститалианка
— Преди да започна да чета — каза Шалан, — трябва да разбера нещо. Вие Превърнахте моята кръв, нали?
— За да премахна отровата — отговори Ясна. — Да. Отровата действаше изключително бързо; както казах вече, трябва да е била някаква особено концентрирана форма на праха. Наложи се да Превърна кръвта Ви три пъти, докато се мъчехме да Ви накараме да повърнете.
— Но сама казахте, че не сте добра с органичните вещества. Превърнахте сладкото от ягоди в нещо негодно за ядене.
— С кръвта не е така — рече Ясна и махна с ръка. — Кръвта е една от Субстанциите. Ще узнаете това, ако действително реша да Ви уча да Превръщате. Засега знайте само, че чистата форма на дадена Субстанция се прави доста лесно; по-лесно е да създадете осемте вида кръв, отколкото да създадете вода например. Създаването на нещо сложно като ягодовото сладко обаче — кашица от някакъв плод, който нито съм виждала, нито съм помирисвала — беше доста над моите способности.
— А ардентите? Ардентите, които Превръщат? Наистина ли използват фабриали, или всичко е измама?
— Не, Превръщащите фабриали са истински. Съвсем истински. Доколкото знам, всеки друг, който прави същото като мен — като нас — използва фабриал.
— Какво ще кажете за създанията с главите-символи? — попита Шалан. Тя разлисти скицника и показа едно изображение на съществата. — Вие също ли ги виждате? Каква е връзката с тях?
Ясна сбърчи чело и взе рисунката.
— Виждате такива създания? В Морето на сенките?