— Появяват се в рисунките ми — отговори Шалан. — Те са около мен, Ясна. Не ги ли виждате? Да не би аз да…
Ясна вдигна ръка.
— Това са един вид духове, Шалан. Свързани са с това, което правите. — Тя лекичко потропа по писалището. — Два от ордените на Сияйните рицари са притежавали вродена способност за Превръщане. Смятам, че тъкмо на техните сили се основава изработването на първите фабриали. Предположих, че Вие… Но не, това очевидно е безсмислено. Сега разбирам.
— Какво?
— Ще обясня, докато Ви обучавам — отговори принцесата и върна рисунката. — Ще Ви е нужна по-здрава основа, преди да успеете да схванете това. Достатъчно е засега да Ви кажа, че способностите на всеки Сияен са били обвързани с някакво духче.
— Чакайте малко, Сияен ли? Но…
— Ще обясня. Първо обаче трябва да поговорим за Пустоносните.
Шалан кимна.
— Вие мислите, че те ще се върнат, нали?
Ясна я загледа изучаващо.
— Какво Ви кара да кажете това?
— Легендите разказват, че Пустоносните дошли сто пъти да погубят човешкия род. Аз… аз прочетох някои от Вашите записки.
— Какво сте направили?
— Търсех сведения за Превръщането — призна Шалан.
Ясна въздъхна.
— Е, предполагам, че това е най-дребното Ви престъпление.
— Не мога да разбера. Защо се занимавате с тези приказки за митове и сенки? Други учени, които знам, че Вие уважавате, смятат Пустоносните за измислица. Вие обаче издирвате приказките на селяните и си ги записвате в тетрадчица. Защо, Ясна? Защо имате вяра в това, при положение, че отхвърляте много по-разумни неща?
Ясна я погледна над купчината листове.
— Знаете ли каква е истинската разлика между мен и един вярващ, Шалан?
Шалан поклати глава.
— Намирам, че религията по същество се стреми да дава свръхестествени обяснения на естествените събития. Докато аз се стремя да намеря естественото обяснение за свръхестествените събития. Може би това е последната граница между науката и религията. Двете лица на една и съща карта.
— Значи… Вие мислите, че…
— Пустоносните съответстват на нещо естествено, на нещо от истинския свят — твърдо рече Ясна. — Сигурна съм в това. Нещо е породило легендите.
— И какво е било то?
Ясна й подаде един лист.
— Това е най-доброто, което успях да открия. Прочетете. Кажете ми какво мислите.
Шалан прегледа листа. Някои от цитатите, поне в основата си, й бяха познати от прочетеното по-рано.
Внезапно стават опасни. Като спокоен ден, който се превръща в буря.
— Те са били истински — повтори Ясна.
Създания от пепел и огън.
— Воювали сме с тях — рече Ясна. — Воювали сме толкова много пъти, че хората са започнали да говорят за тези създания метафорично. Сто битки — десет пъти по десет…
Пламък и въглен. Кожа тъй ужасна. Очи като черни дупки. Музика, когато убиват.
— Победили сме ги… — каза Ясна.
Шалан я полази хлад.
— … но легендите лъжат за едно — продължи Ясна. — В тях се твърди, че сме прогонили Пустоносните от лицето на Рошар или сме ги изтребили. Но хората не действат по този начин. Ние не изхвърляме нещо, което можем да използваме.
Шалан стана и отиде до перваза на балкончето, надзърна към платформата, която двама носачи спущаха надолу.
Парши. С кожа в черно и червено.
Пепел и огън.
— Отче на Бурята… — промълви тя ужасена.
— Ние не сме изтребили Пустоносните — рече Ясна зад гърба й със злокобен глас. — Ние сме ги поробили.
73
Доверие
Студената пролет май най-сетне се беше превърнала в лято. Нощем все още бе хладно, но не беше неприятно. Каладин стоеше на плаца на далинаровата армия и гледаше на изток, отвъд Пустите равнини.
След предателството, спасяването и изпълняването на клетвата на Далинар, Каладин се чувстваше нервен. Свобода. Купена с Меч. Изглеждаше невъзможно. Целият му житейски опит го учеше да очаква някаква клопка.
Скръсти ръце зад гърба си; Сил седеше на рамото му.
— Смея ли да му вярвам? — попита той тихо.
— Добър човек е — отговори Сил. — Наблюдавах го. Въпреки онова нещо, което носеше.