— Пак ли? — попита тя.
Кабсал подскочи и захлопна книгата.
— Шалан — откликна той. Голата му глава отразяваше синкавата светлина от фенера на слугата. — Дойдох да търся…
— Ясна. Както винаги. И тя никога не е тук, когато идвате.
— Злополучно съвпадение — отвърна Кабсал и вдигна ръка към челото си. — Никак не мога да преценявам времето, нали?
— А това в краката Ви кошница с хляб ли е?
— Подарък за Сиятелната Ясна — обясни Кабсал. — От Светилището на Проникновението.
— Съмнявам се, че една кошница с хляб е в състояние да я убеди да изостави своята ерес — отговори Шалан. — Може би, ако бяхте добавили и сладко…
Ардентът се усмихна, вдигна кошницата и измъкна малко бурканче сладко от червени симки.
— Аз, разбира се, Ви казах, че Ясна не обича сладко. А Вие продължавате да носите, понеже знаете, че е сред любимите ми храни. И е така вече, ох… десетина пъти през последните няколко месеца?
— Малко съм прозрачен, нали?
— Съвсем мъничко — отвърна с усмивка Шалан. — Отнася се до моята душа, нали? Тревожите се за мен, понеже уча при еретичка.
— Хмм… да, боя се, че е така.
— Бих се обидила. Но донесохте сладко. — Шалан се засмя и махна на слугата да остави книгите й и да чака на прага. Наистина ли на Пустите равнини имаше парши, които воюват? Направо не беше за вярване. Тя не знаеше някой парш даже да е повишавал глас. Не изглеждаха достатъчно интелигентни за неподчинение.
Разбира се, в някои донесения, които беше чувала — включително и в нещата, които Ясна я накара да прочете, когато проучваше убийството на крал Гавилар — се съобщаваше, че паршендите не са като паршите. Бяха по-едри, от самата им кожа растеше някаква особена броня, а и говореха далеч по-често. Може пък изобщо да не бяха парши, а някакви техни далечни братовчеди, съвсем различно племе.
Седна до писалището, а Кабсал извади хляба. Слугата парш стоеше на прага и чакаше. Не вършеше кой знае каква работа като придружител, но Кабсал беше ардент. Значи, технически погледнато, Шалан нямаше и нужда от придружител.
Хлябът беше от тайленска фурна, пухкав и кафяв. Понеже Кабсал беше ардент, нямаше значение, че сладкото е женска храна — можеха да го опитат заедно. Наблюдаваше го, докато той разрязваше хляба. Ардентите на служба при нейния баща бяха свадливи старци и старици със строги очи. Не можеха да траят децата. На Шалан дори не й беше хрумвало, че светилищата може да привличат младежи като Кабсал.
В последните седмици тя се улавяше да мисли за него по начин, който беше по-добре да избягва.
— Замисляли ли сте се — обади се Кабсал, — като каква личност се разкривате с избора на сладко от симки?
— Не подозирах, че вкусът ми може да има такова значение.
— Хората са го проучили — отговори Кабсал, нагреба щедро от гъстото червено сладко и й подаде резена хляб. — Когато работиш в Паланеума, се натъкваш на разни много странни книги. Не е трудно да заключиш, че може би всичко е било проучено в един или друг момент.
— Хмм. А сладкото от симки проучено ли е?
— Според Вкусове и личност — и преди да възразите, и книгата, и заглавието са истински — предпочитанието към симки говори за спонтанна, импулсивна личност. А предпочитанието към… — той млъкна и примигна, когато от челото му отскочи топче от смачкана хартия.
— Извинете — рече Шалан. — Просто така се случи. Трябва да е заради всичката импулсивност и спонтанност у мен.
Кабсал се усмихна.
— Не сте ли съгласна със заключенията?
— Не знам — сви рамене Шалан. — Срещала съм хора, които твърдят, че могат да определят що за личност съм според рождената ми дата, според разположението на Пояса на Талн на седмия ми рожден ден или според нумерологичните екстраполации на десетата парадигма на глифите. Но мисля, че ние сме по-сложни.
— Хората са по-сложни от нумерологичните екстраполации на десетата парадигма на глифите? — отвърна Кабсал, докато си мажеше сладко върху резен хляб. — Не е чудно тогава, че ми е толкова трудно да разбирам жените.
— Много смешно. Искам да кажа, че ние сме по-сложни от едно струпване на лични особености. Спонтанна ли съм? Понякога. Можете да обясните с това факта, че преследвах Ясна дотук, за да стана нейна повереница. Но преди това в продължение на седемнадесет години аз бях толкова неспонтанна, колкото въобще е възможно. В множество случаи — ако получа насърчение — думите ми може да са твърде спонтанни, но действията ми рядко са такива. Всички ние понякога сме спонтанни, а друг път всички сме консервативни.