— И глупак би видял, че той нямаше да е в състояние да се добере до Вас. А за офицерите — повечето бяха изпаднали в шок или се бяха разпръснали. Просто ги сръчках.
— Двойно съм ти задължен за живота си — рече Далинар. — И този на сина ми, и на моите офицери.
— Платихте този дълг.
— Не. Но направих каквото мога. — Той огледа Каладин, сякаш го претегляше и преценяваше. — Защо твоят отряд дойде за нас? Защо наистина?
— Защо Вие дадохте Меча си?
Далинар устоя на погледа му и кимна.
— Справедливо. Имам едно предложение за теб. Двамата с краля ще извършим нещо много, много опасно. Нещо, което ще разтърси всички военни лагери.
— Моите поздравления.
Далинар едва се усмихна.
— Почетната ми гвардия беше почти напълно избита, а хората, които ми останаха, са необходими за попълване на Кралската гвардия. Напоследък не съм твърде доверчив. Имам нужда от някой, който да пази мен и моето семейство. Искам тебе и хората ти за тази работа.
— Искате шайка мостови за гвардейци?
— По-елитните от тях. Онези от твоя отряд, обучените от теб. Искам останалите за войници в армията ми. Чух колко добре са се сражавали твоите хора. Обучил си ги, без Садеас да узнае, при това докато сте тичали с моста. Любопитен съм да видя какво можеш да постигнеш с подходящите ресурси. — Далинар се обърна и се взря на север, към лагера на Садеас. — Армията ми е обезкървена. Ще ми е нужен всеки човек. Но всеки наборник ще е под подозрение. Садеас ще опита да прати шпиони в лагера ни. И предатели. И убийци. Елокар е на мнение, че няма да изтраем и седмица.
— Отче на Бурята! Какво планирате?
— Ще им отнема играчките и очаквам да реагират като сърдити деца.
— Деца с армии и Мечове.
— За съжаление.
— И искате да Ви защитавам от това?
— Да.
Без двусмислици. Откровено. Това беше достойно за уважение.
— Ще взема още хора в Мост Четири и ще го направя почетна гвардия — отговори Каладин. — И ще обуча останалите за копиеносци. Почетната гвардия ще получава съответното заплащане.
По принцип личната гвардия на светлооките получаваше три пъти повече пари от копиеносците.
— Разбира се.
— Искам и място за обучението. Пълно право да реквизирам от интендантите. Аз определям програмата на моите хора и назначаваме свои сержанти и взводни командири. Не отговаряме пред други светлооки, освен пред Вас, Вашите синове и краля.
Далинар вдигна вежда.
— Последното е малко… необичайно.
— Искате да охранявам Вас и Вашето семейство? Срещу останалите върховни принцове и техните убийци, които могат да проникнат сред Вашите войници и офицери? Е, не мога да съм в положение всеки светлоок в лагера да ме разиграва, нали така?
— Прав си. Разбираш обаче, че постъпвайки така, всъщност ти предоставям властта на светлоок от четвърти дан. Ще отговаряш за хиляда бивши мостови. Пълен батальон.
— Да.
Далинар се позамисли.
— Добре. Смятай се назначен за капитан — не смея да назнача тъмноок на по-висок чин. Ако те титулувам командир на батальон, ще настане голяма бъркотия. Но ще се погрижа да се знае, че ти си извън командната верига. Не заповядваш на светлооки, които са с по-нисък чин, а онези с по-висок чин нямат власт над теб.
— Добре. Но искам войниците, които обучавам, да се разпределят за патрули, а не за нападения на платата. Чувам, че разполагате с няколко пълни батальона, които преследват разбойници, поддържат реда на Външния пазар и тем подобни. Там отиват и моите хора за една година, поне.
— Достатъчно лесно. Искаш време да ги обучиш, преди да ги хвърлиш в битка, предполагам.
— Така е. И освен това днес убих много паршенди. Откривам, че съжалявам за тяхната смърт. Те ми показаха по-голяма чест от повечето хора в моята армия. Не ми хареса това чувство и имам нужда да помисля върху него. С гвардейците, които подготвям за вас, ще излизаме на бойното поле, но основната ни задача ще бъде да Ви пазим, а не да убиваме паршендите.
Далинар изглеждаше умислен.
— Хубаво. Но не би трябвало да се тревожиш. Не планирам в бъдеще да излизам много на предна линия. Ролята ми се променя. Както и да е. Договорихме се.
Каладин протегна ръка.
— Това зависи от съгласието на моите хора.