— Доколкото си спомням, ти каза, че ще постъпят като тебе.
— Вероятно. Аз ги командвам, но не ги притежавам.
Далинар се пресегна и улови ръката му под сапфирената светлина на луната. После извади вързопа изпод мишницата си.
— Заповядай.
— Какво е това? — попита Каладин и взе вързопа.
— Моето наметало. Онова, което носих в днешната битка. Изпрано и закърпено.
Каладин го разгърна. Беше в наситено син цвят, с избродирани в бяло глифите кок и линил.
— Всеки мъж, който носи моите цветове — рече Далинар, — е част от моето семейство по някакъв начин. Наметалото е прост дар, но е едно от малкото смислени неща, които мога да предложа. Приеми го заедно с моята благодарност, Благословени от Бурята Каладин.
Каладин бавно сгъна наметалото.
— Къде чухте това име?
— От твоите хора. Те имат много високо мнение за теб. А това кара мен да имам високо мнение за теб. Имам нужда от мъже като теб, като всички вас. — Той умислено присви очи. — Цялото кралство се нуждае от вас. Може би цял Рошар. Иде Истинското Опустошение…
— Какво означават последните думи?
— Нищо. Моля те, капитане, иди да си починеш малко. Надявам се скоро да получа добри новини от теб.
Каладин кимна и се оттегли, минавайки край двамата мъже, които пазеха Далинар тази вечер. Новите казарми не бяха далеч. Далинар му беше дал по една сграда за всеки отряд. Над хиляда души. Какво щеше да прави с толкова много? Никога преди не беше командвал повече от двадесет и петима.
Казармата на Мост Четири беше празна. Каладин се поколеба на прага и надзърна. Имаше койка и шкаф с ключалка за всеки. Същински палат.
Подуши дима. Намуси се и заобиколи казармата. Намери отряда край огнището отзад. Хората си почиваха, насядали по пънове и камъни, и чакаха Скалата да сготви. Слушаха Тефт, който още беше с превързана ръка. Той тихо им говореше. И Шен беше тук; мълчаливият парш седеше в крайчеца на групата. Бяха го взели заедно с ранените от лагера на Садеас.
Щом зърна Каладин, Тефт млъкна, а останалите се обърнаха. Повечето бяха превързани. И Далинар иска тези мъже за своя гвардия? Наистина бяха доста поочукани.
Ала веднага се съгласи с избора на Далинар. Ако той трябваше да повери живота си в ръцете на някого, би избрал точно тази група.
— Какво правите? — строго попита Каладин. — Трябваше да почивате.
Мостовите се спогледаха.
— Просто… — подхвана Моаш. — Просто не ни се струваше редно да спим, преди да свършим… хммм, това.
— Трудно се спи след ден като днешния, ганчо — добави Лопен.
— Говори от свое име — прозина се Белязаният, който беше разположил превързания си крак на един пън. — Но яхнията си заслужава бодърстването. Даже и да слага камъни вътре.
— Не слагам! — тросна се Скалата. — Празноглави равнинци.
Бяха оставили място за Каладин. Той седна и подложи наметалото на Далинар под гърба и главата си. С благодарност прие паницата, която Дрей му подаде.
— Разговаряхме за нещата, които хората видяха днес — обясни Тефт. — За нещата, които ти направи.
Каладин се поколеба с лъжица пред устата си. Почти беше забравил — може би нарочно — че е показал на хората си на какво е способен със Светлината. Надяваше се войниците на Далинар да не са видели. По онова време неговата Светлина беше бледа, понеже денят бе слънчев.
— Беше изумително! — рече Дрей и се приведе напред.
— Ти си един от Сияйните — уточни Белязаният. — Вярвам в това, ако и Тефт да разправя, че не си.
— Все още не е — сопна му се Тефт. — Ти не слушаш ли?
— Можеш ли да ме научиш на тези неща, които правиш? — намеси се Моаш.
— И аз ще уча, ганчо. Нали разбираш, ако преподаваш и прочие.
Каладин изнурено примигна, когато останалите почнаха да питат един през друг.
— Какво можеш да правиш?
— Какво е усещането?
— Можеш ли да летиш?
Той вдигна ръка да спре въпросите.
— Не се ли тревожите от това, което видяхте?
Неколцина свиха рамене.
— Това те опази жив, ганчо. Бих се разтревожил само от това колко ли неустоимо биха го намерили жените. „Лопен“, ще казват те, „имаш само една ръка, но виждам, че можеш да светиш. Струва ми се, че сега трябва да ме целунеш.“
— Но това е странно и плашещо — възрази Каладин. — Такива неща са правили Сияйните! Всеки знае, че те са предатели.