Но беше ардент. Разбира се, нищо нямаше да излезе. Възможно ли беше изобщо?
— Шалан — деликатно продума Кабсал. — Не можете ли да разберете колко сме — колко съм — загрижен? Сиятелната Ясна е много силна и интригуваща жена. Бихме могли да очакваме, че нейните идеи са заразителни.
— Заразителни ли? Казахте, както ми се стори, че аз съм заразителна.
— Никога не съм казвал това!
— Да, обаче аз се престорих, че сте го казали. На практика е същото.
Кабсал се свъси.
— Сиятелна Шалан, ардентите наистина се тревожат за Вас. Душите на рожбите на Всемогъщия са наша грижа. Ясна неведнъж е разваляла онези, с които общува.
— Наистина ли? — попита Шалан, искрено заинтригувана. — Други повереници ли?
— Не ми е удобно да говоря.
— Да се настаним по-удобно тогава.
— Няма да отстъпя, Ваше Сиятелство. Няма да говоря за това.
— Ами пишете.
— Сиятелна… — отвърна той със страдалчески глас.
— Ох, добре — въздъхна Шалан. — Е, мога да Ви уверя, че душата ми е много добре и е дълбоко незаразена.
Кабсал се облегна в стола и си отряза още хляб. Шалан се улови, че пак го наблюдава, но се подразни от момичешката си глупост. Скоро щеше да се прибере при семейството си. А и той я посещаваше единствено по причини, произлизащи от неговото Призвание. Но искрено харесваше неговата компания. Чувстваше, че тук, в Карбрант, може да разговаря само с него. Пък и беше хубавец. Простото облекло и обръснатата глава само подчертаваха силните му черти. Като мнозина от младите арденти, той носеше брадата си късо и спретнато подстригана. Говореше културно, беше начетен.
— Е, ако сте сигурна за Вашата душа — обърна се Кабсал отново към нея, — може би нашето светилище ще Ви заинтересува.
— Аз си имам светилище. Светилището на Чистотата.
— Но Светилището на Чистотата не е място за учен. Славата, която то проповядва, няма нищо общо с Вашите изследвания, нито с Вашето изкуство.
— Човек няма нужда от светилище, което да се съсредоточава пряко върху Призванието му.
— Обаче е добре двете да съвпадат.
Шалан се насили да не се мръщи. Светилището на Чистотата се съсредоточаваше, както човек лесно може да си представи, върху това да учи хората да подражават на честността и благотворността на Всемогъщия. Ардентите от това светилище не знаеха какво да правят с нейната привързаност към изкуството. Винаги искаха да скицира неща, които те намираха за „чисти“. Статуи на Вестителите, изображения на Двойното око.
Баща й беше избрал това светилище за нея, разбира се.
— Просто се чудех дали сте била добре осведомена какво избирате. Все пак е позволено да се сменят светилищата.
— Да, но не се ли гледа с лошо око на набирането на нови членове? На ардентите, които се надпреварват в това?
— Наистина. Пагубен навик.
— Но въпреки това го правите?
— Освен това от време на време ругая.
— Не бях забелязала. Много интересен ардент сте Вие, Кабсал.
— Ще се изненадате. Ние съвсем не сме такава тесногръда прослойка, каквато изглеждаме. Е, с изключение на брат Абсант; той прекарва толкова много време просто да ни зяпа. — Кабсал позамълча. — Всъщност, сега се замислям, че той наистина може да е задръстен. Не знам дали изобщо съм го виждал да помръдне…
— Да не се отклоняваме. Не опитвахте ли да ме спечелите за Вашето светилище?
— Да. И това не е толкова необичайно, колкото смятате. Всички го правят. Много се сърдим едни на други за пълната липса на етика. — Отново се наведе напред и стана сериозен. — Моето светилище има сравнително малко членове и не сме така показни като останалите. Затова щом някой дойде да търси знания в Паланеума, ние се нагърбваме да го упътим.
— Да го привлечете към вашето светилище.
— Да му позволим да види какво пропуска — отвърна Кабсал и си похапна от хляба със сладко. — В Светилището на Чистотата учеха ли Ви за същината на Всемогъщия? Божествената призма с десетте страни, които представляват Вестителите?
— Споменаха го. Разговаряхме най-вече как да постигна целите си в… хмм, чистотата. Скучна работа, признавам, понеже при мене нямаше много възможности да съм нечиста.