Кабсал поклати глава.
— Всемогъщият дава на всички ни дарба. И когато изберем Призвание, което се опира на дарбата ни, ние славим Всемогъщия най-дълбоко. Едно светилище и неговите арденти трябва да Ви помагат да подхранвате това, да Ви насърчават да си поставите цели да се усъвършенствате в него. — Махна към наредените върху писалището книги. — Ето в какво трябва да Ви помага светилището, Шалан. История, логика, природни науки, изкуство. Да си честен и добър е важно, но би трябвало да се стараем повечко да насърчаваме вродените дарби на хората, вместо да ги насилваме да приемат онези Слава и Призвание, които ние самите смятаме за най-важни.
— Предполагам, че това е разумен довод.
Кабсал кимна и се умисли.
— Чудно ли е тогава, че жена като Ясна Колин се е отвърнала от всичко това? Много светилища насърчават жените да оставят трудната богословска наука на ардентите. Ех, ако Ясна можеше само да види истинската красота на нашата вяра. — Той се усмихна и изрови една дебела книга от дъното на кошницата за хляб. — Първоначално искрено се надявах да мога да й покажа какво имам предвид.
— Съмнявам се, че ще откликне добре.
— Може би — разсеяно отвърна Кабсал и задържа книгата. — Но да съм онзи, който най-сетне ще я убеди!
— Братко Кабсал, това прозвуча почти като желание да се отличите.
Той се изчерви и Шалан разбра, че е казала нещо, което дълбоко го е смутило. Тя потръпна и се наруга за думите.
— Да. Наистина искам да се отлича. Не би трябвало толкова силно да желая аз да съм човекът, който ще я накара да приеме вярата. Но е така. Само да можеше тя да чуе моето доказателство.
— Доказателство ли?
— Разполагам с истинско доказателство за съществуването на Всемогъщия.
— Бих искала да го видя — рече Шалан и вдигна пръст, за да попречи на Кабсал да възрази. — Не защото се съмнявам в съществуването му, Кабсал. Просто съм любопитна.
Той се усмихна.
— С удоволствие ще обясня. Но не желаете ли първо още малко хляб?
— Трябва да откажа и да избегна излишеството, както са ме учили. Но вместо това ще приема.
— Заради сладкото ли?
— Разбира се — отговори Шалан и взе хляба. — Как ме описваше онази Ваша пророческа сладкарска книга? Импулсивна и спонтанна? Това го мога. Ако има сладко.
Кабсал й гребна от сладкото, изтри пръсти в кърпата и отвори книгата, и я запрелиства, докато намери страница с илюстрация. Шалан се плъзна по-близо на стола, за да вижда. Не беше портрет на човек, а някакъв модел. Триъгълни очертания, с три крила навън и издигнат център.
— Разпознавате ли това? — попита Кабсал.
Изглеждаше познато.
— Разбирам, че би трябвало.
— Това е Колинар — обясни Кабсал. — Столицата на алетите, нарисувана както би изглеждала отгоре. Виждате ли тези върхове и зъбери? Градът е построен около старо скално образувание. — Отгърна страницата. — Ето Веденар, столицата на Я Кевед. — Тук моделът беше шестоъгълен. — Акина. — Кръгъл. — Град Тайлен. — Звезда с четири лъча.
— Какво означава това?
— Означава, че Всемогъщият е във всички неща. Можете да го съзрете тук, в тези градове. Виждате ли колко са симетрични?
— Градовете са построени от хора, Кабсал. Те са се стремили към симетрията, защото е свещена.
— Да, но при всеки от тези случаи са строили около съществуващи скални образувания.
— Това нищо не означава — отговори Шалан. — Аз наистина вярвам, но не знам дали това е доказателство. Вятърът и водата могат да създадат симетрия; виждате това навсякъде в природата. Хората подбират горе-долу симетрични места, после планират градовете си така, че да компенсират неточностите.
Кабсал отново взе да рови в кошницата. Измъкна не друго, а метална чиния. Когато Шалан понечи да се обади, той пак вдигна показалец. Сложи чинията на малка, леко издигната дървена стойка върху писалището.
Кабсал поръси чинията с фин бял пясък. После извади лък за някакъв струнен инструмент.
— Забелязвам, че сте се подготвили за демонстрацията. Наистина сте искали да се аргументирате пред Ясна.
Брат Кабсал се усмихна и прокара лъка по ръба на металната чиния, от което тя завибрира. Пясъкът започна да подскача, сякаш песъчинките бяха дребни насекоми върху нагорещена повърхност.