— Това се нарича киматика. Изследването на моделите, които се произвеждат от звуците при взаимодействието с материален посредник.
Когато отново подръпна лъка, чинията издаде звук, почти чиста нота. Всъщност звукът успя да привлече едно музикално духче, което се повъртя във въздуха над Кабсал и изчезна. Той завърши и посочи със замах чинията.
— Е и?
— Колинар — отговори Кабсал и вдигна книгата за сравнение.
Шалан наклони глава. Пясъчният модел изглеждаше досущ като Колинар.
Кабсал поръси още малко пясък и прокара лъка върху него в друга точка. Пясъкът се пререди.
— Веденар — обяви Кабсал.
Шалан отново сравни. Съвпадението беше пълно.
— Град Тайлен — рече Кабсал, след като повтори действията си през друга точка. Внимателно подбра още едно място на ръба на чинията и прокара лъка за последен път. — Акина. Шалан, доказателството за съществуването на Всемогъщия е в самите градове, където живеем. Погледнете каква съвършена симетрия!
Тя трябваше да признае, че в моделите има неща завладяващо.
— Може връзката да е лъжлива. И двете явления да са породени от едно и също.
— Да. От Всемогъщия — отговори Кабсал и седна. — Самият ни език е симетричен. Погледнете глифите — всяка може да се сгъне на две еднакви половини. Вижте и буквите. Прегънете по средата всяка колонка с текст и ще откриете симетрия. Със сигурност знаете историята, че и глифите, и буквите идват от Певците на зората?
— Да.
— Дори и имената ни. Вашето е почти съвършено. Шалан. Без една буква. Отлично име за светлоока. Не прекалено свещено, но съвсем близо. Първоначалните имена на десетте Сребърни кралства. Алетела, Валав, Шин Как Ниш. Съвършени, симетрични.
Той се пресегна и хвана ръката й.
— Тук е, около нас. Не го забравяйте, Шалан, каквото и да говори тя.
— Няма да забравя — отвърна Шалан и разбра как той беше направлявал разговора. Казал беше, че й вярва, но все пак беше минал през доказателствата. Беше мило и дразнещо едновременно. Тя не обичаше снизходителността. Но как би могла да се сърди на ардента, че проповядва?
Кабсал внезапно вдигна поглед и пусна ръката й.
— Чувам стъпки.
Той се изправи, а Шалан се обърна, тъкмо когато Ясна влезе в нишата, следвана от слугата парш с кошница с книги. Не пролича Ясна да е изненадана от присъствието на ардента.
— Извинете, Ваше Сиятелство — продума Шалан и стана. — Той…
— Не сте затворница, дете — безцеремонно я прекъсна Ясна. — Позволено ви е да приемате посетители. Само внимавайте и проверете дали по кожата Ви не са останали следи от зъби. Такива като Вашия гост имат навика да завличат плячката подире си навътре в морето.
Кабсал пламна и се залови да събира нещата си.
Ясна махна на парша да подреди книгите на масата.
— Дали може тази чиния да ни покаже киматичен модел на Уритиру, свещенико? Или имате моделчета само за четирите класически града?
Кабсал я изгледа, видимо изненадан, че тя знае точно за какво служи чинията. Вдигна книгата.
— Уритиру е приказка.
— Странно. Човек би помислил, че вярвате в приказки.
Лицето на Кабсал стана още по-червено. Събра си вещите, кимна отсечено на Шалан и бързо излезе от стаята.
— Ако позволите, Ваше Сиятелство — продума Шалан, — проявихте изключителна грубост.
— Имам склонност към подобни изблици на нецивилизованост. Убедена съм, че той е чувал каква съм. Просто исках да се уверя, че той получи каквото очакваше.
— Никога не сте постъпвали така с другите арденти в Паланеума.
— Другите арденти в Паланеума не са действали за настройването на моята повереница срещу мен.
— Той не… — Шалан замълча за малко. — Той просто се притесняваше за моята душа.
— Помоли ли Ви вече да опитате да откраднете Превръщателя от мен?
Шалан беше потресена. Ръката й се стрелна към тайната кесия. Знаеше ли Ясна? Не, рече си Шалан. Не, слушай въпроса.
— Не.
Ясна отгърна една книга.
— Само гледайте. В крайна сметка ще Ви помоли, имам опит с такива като него. — Тя вдигна поглед към Шалан и изражението й омекна. — Той не се интересува от Вас. По нито един от начините, за които си мислите. По-точно, не става въпрос за Вашата душа. А за мен.
— Малко арогантно от Ваша страна, не мислите ли?