Отишло си беше. Останал беше само мракът.
Проблесна светкавица и болката се върна. Каладин пое дълбоко дъх и падна на колене пред дъжда и вятъра. Подхлъзна се и лицето му се удари в покрива.
Какво беше това? Видение? Халюцинация? Силата го напусна, мислите му отново станаха объркани. Ветровете вече не бяха толкова силни, но дъждът си оставаше леден. Унесен, объркан, почти смазан от болката, Каладин вдигна ръка и погледна сферата. Светеше. Беше зацапана с кръвта му и светеше.
Болката беше така силна, нямаше вече сили. Затвори очи и усети как отново го обгръща чернота. Безсъзнание.
Скалата пръв застана на вратата, щом бурята позатихна. Тефт го последва, макар и не толкова бързо, като си мърмореше нещо. Коленете го боляха. Винаги го боляха при буря. Дядо му се оплакваше от същото на старини, а Тефт го кореше, че е гламав. Сега и той имаше болки.
Проклятие и преизподня, помисли той и уморено пристъпи навън. Разбира се, още валеше. Пороите, които следваха бурята. Няколко дъждовни духчета седяха в локвите като сини свещи, а в поривите танцуваха вятърни духчета. Дъждът беше студен. Тефт джапаше през локвите, обутите му в сандали крака прогизнаха и измръзнаха чак в костите и мускулите. Тефт мразеше да се мокри. Какво пък, мразеше толкова много неща.
По някое време животът се беше пооправил. Но не сега.
Как всичко се обърка толкова бързо?, чудеше се Тефт, докато крачеше бавно със скръстени ръце и втренчен в нозете си. Неколцина войници бяха излезли от казармите, облечени в мушами, и наблюдаваха. Може би да се уверят, че никой не се е промъкнал да отвърже Каладин прекалено рано. Но сега не спряха Скалата. Бурята беше преминала.
Скалата бързо свърна зад ъгъла. Още мостови излязоха от казармата, когато Тефт тръгна след него. Пустият му рогоядец. Като грамаден тромав чул. Наистина вярваше. Мислеше, че ще заварят своя глупав млад водач жив. Сигурно си го представяше как сърба чаец някъде на сушина в обществото на самия Отец на Бурята.
А ти не вярваш ли?, запита се Тефт, все още гледайки надолу. Ако не вярваш, защо излезе? Обаче ако наистина вярваше, щеше да погледнеш. Нямаше да зяпаш в краката си. Щеше да погледнеш и да видиш.
Възможно ли беше едновременно да вярва и да не вярва? Тефт спря до Скалата, стегна се и вдигна поглед към стената.
Видя каквото очакваше и от каквото се боеше. Трупът изглеждаше като окачен в кланица, одран и с източена кръв. Мигар това беше човек? Кожата на Каладин беше нарязана на стотици места; вадички кръв, примесена с дъждовна вода, се стичаха по стената. Тялото на младежа все още висеше, вързано за глезените. Ризата му беше съдрана, панталоните му бяха като дрипи. Иронично, лицето му сега беше по-чисто, отколкото когато го оставиха, измито от бурята.
Тефт се беше нагледал на мъртъвци по бойните полета и знаеше какво вижда. Бедни момко, помисли той и поклати глава, когато останалите от отряда се скупчиха около него и Скалата, смълчани, уплашени. Почти ме накара да ти повярвам.
Очите на Каладин внезапно се отвориха.
Събраните мъже зинаха, няколко изругаха и се проснаха на земята в локвите. Каладин пое дъх със свистене, очите му бяха втренчени право напред, настойчиви и невиждащи. Издиша и по устните му изби кървава слюнка. Ръката, която висеше под него, се отпусна.
Нещо падна на камъните. Сферата, която Тефт му даде. Търкули се в една локва и спря. Беше тъмна, без Светлина.
Какво става тук, в името на Келек?, рече си Тефт и коленичи. Оставяш сферата навън по време на буря и тя събира Светлина. Скрита в ръката на Каладин, тази би трябвало да е напълно заредена. Какво се беше объркало?
— Умалакаи’ ки! — ревна Скалата и посочи Каладин. — Кама мохорай намавау…
Млъкна, понеже усети, че не говори на подходящия език.
— Някой да ми помогне да го свалим! Жив е още! Стълба и нож! Бързо!
Мостовите се разбързаха. Войниците, мърморейки, се приближиха, но не им попречиха. Самият Садеас беше обявил, че Отецът на Бурята ще определи участта на Каладин. Всеки знаеше, че това значи смърт.
Само че… Тефт се изправи с празната сфера в ръка. Празна сфера след буря, рече си той. И човек, който е жив, когато би трябвало да е мъртъв. Две невъзможни неща.
А двете заедно говореха за нещо още по-невъзможно.