— Къде дянахте стълбата! — Тефт откри, че крещи. — Проклети да сте до един! Бързайте, бързайте! Трябва да го превържем. Някой да донесе от оня балсам, който той винаги слага на раните!
Пак погледна Каладин и заговори много по-тихо.
— А ти, синко, по-добре оживей. Понеже искам от теб някои отговори.
36
Урокът
„Той взе Острието на зората, което — знае се — свързва всяко празно или смъртно създание, и бавно се закатери към големия храм по стъпалата, изсечени за Вестителите, високи по десет разкрача всяко.“
Не беше необичайно да срещаме местни племена при пътуването през Ничиите хълмове, прочете Шалан. Все пак тези древни земи навремето са били едно от Сребърните кралства. Човек следва да се запита дали зверовете с големите черупки тогава са живели сред тях или тези създания са се настанили в пустошта, останала след отмирането на човешкия род.
Облегна се в стола си. Влажният въздух беше топъл. Вляво от нея Ясна кротко се носеше в басейна, вкопан в пода на банята. Тя обичаше да лежи във водата и Шалан не можеше да я упреква за това. През по-голямата част от живота й къпането бе представлявало тегоба с участието на десетки парши, мъкнещи ведра със затоплена вода, и бързо поостъргване в медната вана, преди водата да е изстинала.
Дворецът в Карбрант предлагаше много повече лукс. Каменният басейн в пода приличаше на малко лично езеро, разточително подгрявано от хитроумни фабриали. Шалан още не знаеше много за фабриалите, въпреки че част от нея беше силно заинтригувана. Затоплящите фабриали се срещаха все по-често. Тъкмо преди два дни персоналът на Конклава изпрати на Ясна един за отопление на покоите й.
Не се налагаше водата да се носи отвън — тя течеше по тръби. Излизаше при завъртане на ръчка. Потичаше топла и температурата й се поддържаше от фабриали в стените на басейна. Шалан също се беше къпала в тази баня и усещането бе прекрасно.
Украсата беше проста — скала с вложени в мазилката по стените цветни камъни. Шалан седеше напълно облечена до басейна, четеше и чакаше Ясна да й поиска нещо. Книгата беше разказ на Гавилар — продиктуван на самата Ясна преди години — за първата му среща със странните парши, наречени по-късно паршенди.
От време на време при нашите пътешествия срещахме местни жители, прочете Шалан. Не парши. Натанци с бледа синкава кожа, широки носове и прилична на вълна бяла коса. В замяна на подаръци от храна, те ни посочиха ловните полета на чудовищата.
После срещнахме паршите. Бил съм на шест експедиции в Натанатан, но не съм виждал подобно нещо! Парши, които живеят сами? Логиката, опитът и науката твърдяха, че това е невъзможно. Паршите имат нужда от цивилизована ръка, която да ги води. Доказвано е неведнъж. Остави някой от тях в пустошта и той просто ще си седи там и няма да прави нищо, докато не дойде някой и не му заповяда.
А тук намерихме група, която може да ловува, да изработва оръжия, да строи и всъщност да създава своя цивилизация. Скоро си дадохме сметка, че това едничко откритие може да се мери и може би да надхвърли всички наши познания за кротките ни слуги.
Шалан погледна по-надолу, където под линия се намираха бележките със ситен сбит шрифт. Повечето книги, продиктувани от мъже, имаха бележки на жената или ардента писари. По негласно споразумение бележките не се разпространяваха нашироко. В тях съпругите понякога изясняваха или даже влизаха в противоречие с разказа на съпруга си. Единственият начин да се запази тази честност за бъдещите учени беше писанията да си останат свещени и тайни.
Трябва да се отбележи, пишеше Ясна под този пасаж, че адаптирах думите на баща ми, по негово настояване, за да ги направя по-подходящи за записване. Това означаваше, че Ясна е направила продиктувания разказ по-учен и впечатляващ. Освен това, според повечето разкази, крал Гавилар в началото не е обръщал внимание на тези особени самодостатъчни парши. Едва след като неговите учени и писари му обясниха, той разбра значението на своето откритие. Тази бележка няма за цел да подчертае невежеството на моя баща; той беше и си остана воин. Вниманието му не беше съсредоточено върху антропологическото значение на експедицията ни, а върху лова, който щеше да е нейната кулминация.