Шалан затвори книгата и се замисли. Томът беше от личната сбирка на Ясна — Паланеумът разполагаше с няколко копия, но Шалан нямаше позволение да внася в банята книги от библиотеката.
Дрехите на Ясна лежаха на пейка до стената. Върху сгънатите одежди в малка златиста кесия беше Превръщателят. Шалан хвърли поглед към Ясна. Принцесата се носеше легнала по гръб в басейна, черната й коса се простираше като ветрило във водата, очите й бяха затворени. Ежедневната баня беше единственото време, когато тя сякаш се отпускаше напълно. Сега изглеждаше много по-млада, като че ли с дрехите беше свалила и своята твърдост; приличаше на дете, което си почива, след като цял ден е плувало енергично.
Тридесет и четири години. В някои отношения това беше старост — някои жени на възрастта на Ясна имаха деца колкото Шалан. Същевременно беше и младост. Ясна беше достатъчно млада, та да ценят красотата й, достатъчно млада, та хората да твърдят, че е срамно да не е омъжена.
Шалан погледна купчината дрехи. Носеше повредения фабриал в тайната кесия. Можеше да ги замени тук и сега. Точно такъв случай бе чакала. Ясна вече й се доверяваше достатъчно, за да си почива в банята, без да се тревожи за фабриала.
Способна ли беше Шалан наистина да направи това? Можеше ли да предаде жената, която я беше приела?
В сравнение със стореното от мен по-рано, това е нищо, помисли Шалан. Нямаше за пръв път да предаде човек, който й вярва.
Стана. Ясна отвори едно око.
Проклятие, рече си Шалан, стисна книгата под мишница и взе да се разхожда в опит да изглежда замислена. Ясна я наблюдаваше. Не с подозрение. С любопитство.
Докато крачеше, Шалан се улови, че пита:
— Защо Вашият баща поиска да сключи договор с паршендите?
— А защо да не поиска?
— Това не е отговор.
— Отговор е, разбира се. Просто не Ви казва нищо.
— Ще ми помогнете, Ваше Сиятелство, ако ми дадете полезен отговор.
— Тогава задайте полезен въпрос.
Шалан вирна брадичка.
— Какво беше това, което паршендите притежаваха, а крал Гавилар искаше да притежава?
Ясна се усмихна и отново затвори очи.
— Близо сте. Но вероятно сама можете да отгатнете отговора.
— Остриета и Брони.
Ясна кимна и продължи да лежи във водата.
— Не са споменати в текста.
— Баща ми не говореше за тях — обясни Ясна. — Но от нещата, които каза… е, сега подозирам, че точно това е мотивирало договора.
— Но можете ли да сте сигурна, че той е знаел? Може би просто е искал скъпоценните ядра.
— Възможно е — отговори Ясна. — Паршендите сякаш се забавляваха от нашия интерес към вплетените в брадите им камъни. — Тя се усмихна. — Трябваше да видите изумлението ни, когато открихме откъде ги взимат. Когато копиерозите измряха при очистването на Аимиа, мислехме, че за последен път виждаме големи скъпоценни ядра. А ето че и други чудовища имали такива. При това обитаваха земи, които не са далеч от самия Колинар.
Както и да е, паршендите имаха готовност да ги споделят с нас, при положение, че и те могат да продължат да ги ловят. Според паршендите, щом си правиш труда да преследваш пропастните чудовища, то скъпоценните им ядра са твои. И все пак, точно преди да се завърне в Алеткар, баща ми изведнъж трескаво започна да говори за необходимостта от споразумение.
— Какво се случи? Какво се промени?
— Не мога да кажа със сигурност. Обаче той веднъж описа странните действия на един воин от паршендите по време на лов за чудовище. Когато звярът приближил, вместо да вземе копието си, този воин протегнал ръка встрани по твърде подозрителен начин. Само баща ми го видял; допуснах, че според него онзи е искал да призове своя Вълшебен меч. Паршендът усетил какво прави и спрял. Баща ми не каза повече и предполагам, че не искаше да се привлича повече от разпаленото дотогава внимание към Пустите равнини.
Шалан почука по книгата.
— Не е убедително. Ако е бил така сигурен за Остриетата, това значи, че е виждал повече.
— И аз подозирам нещо такова. Но проучих внимателно договора след смъртта на баща ми. Клаузите за привилегирована търговия и прекосяване на границата спокойно може и да представляват стъпка към приобщаването на паршендския народ към Алеткар. Със сигурност договорът би попречил на паршендите да продават своите Остриета на други кралства, преди първо да минат през нас. Може би това е всичко, което той е искал да направи.