— Но защо да го убиват? — попита Шалан и се отправи със скръстени ръце към пейката с дрехите на Ясна. — Дали паршендите са разбрали, че той има намерение да вземе техните Остриета и са го убили, за да го спрат?
— Не е сигурно — отговори Ясна. Звучеше скептично. Защо според нея паршендите убиха Гавилар? Шалан едва не я попита. Но имаше чувството, че няма да узнае повече от Ясна. Тя очакваше от Шалан да мисли, да открива и да прави изводи сама.
Шалан спря край пейката. Кесията с Превръщателя беше отворена, връзките бяха разхлабени. Виждаше сгушения вътре предмет. Замяната щеше да е лесна. Шалан похарчи значителна част от парите си за купуването на скъпоценни камъни като на Ясна и ги сложи в счупения Превръщател. Сега двата бяха съвършено еднакви.
Все още не беше научила нищо за използването на фабриала; помъчи се да намери начин да попита, но Ясна избягваше да говори за Превръщателя. Повече настойчивост щеше да е подозрителна. Трябваше да получи сведения от друг източник. Може би от Кабсал или от някоя книга в Паланеума.
Тъй или иначе, времето я притискаше. Шалан усети, че ръката й се вмъква в кесията, опипва вътрешността й и прокарва пръсти по верижките на повредения фабриал. Сърцето й заби учестено. Погледна Ясна, но тя просто си лежеше и се носеше във водата със затворени очи. А ако ги отвореше?
Не мисли за това!, заповяда си Шалан. Просто го направи. Направи размяната. Толкова е близо…
— Напредвате по-бързо, отколкото предполагах, че Ви е по силите — внезапно рече Ясна.
Шалан се обърна, ала очите на Ясна още бяха затворени.
— Сбърках, когато Ви осъдих твърде строго заради досегашното Ви образование. Аз самата често казвам, че страстта превъзхожда възпитанието. Вие притежавате решителност и способности да станете уважаван учен, Шалан. Осъзнавам, че за Вас отговорите идват бавно, но продължавайте с изследването си. И накрая ще получите отговорите.
Шалан постоя малко с ръка в кесията и неудържимо препускащо сърце. Призля й. Не мога да го направя, разбра тя. Отче на Бурята, каква глупачка съм! Извървях целия този път… и сега не мога да го направя!
Измъкна ръка от кесията и закрачи обратно към стола. Какво щеше да каже на братята си? Дали току-що не беше обрекла семейството си на гибел? Седна, остави книгата настрани и въздъхна, с което накара Ясна да отвори очи. Ясна я погледа, после се изправи във водата и посочи сапуна за коса.
Скърцайки със зъби, Шалан стана, донесе сапунерката и приклекна да я подаде. Ясна взе прахообразния сапун, скашка го и го разпени върху дланта си, преди да го втрие в лъскавите си черни коси с две ръце. Дори и гола, Ясна Колин беше спокойна и овладяна.
— Като че ли напоследък прекарахме твърде много време на закрито — рече принцесата. — Изглеждате изнервена от това.
— Добре съм — остро отвърна Шалан.
— Хмм, да. И това се доказва от Вашия съвършено разумен и спокоен тон. Може би трябва да пренасочим част от Вашето обучение от историята към нещо по-приложно, по-семпло.
— Като естествените науки? — пооживи се Шалан.
Ясна наклони глава назад. Шалан коленичи върху една хавлия до басейна и протегна свободната си ръка, за да втрие сапуна в буйните коси на учителката си.
— Мислех си за философия — рече Ясна.
Шалан примигна.
— Философия? Каква полза от това? — Не е ли философията изкуството да не казваш нищо с възможно най-много думи?
— Философията е важно поле за изследвания — строго отговори Ясна. — Особено ако ще се въвличате в дворцовата политика. Трябва да се разсъди върху същината на морала, и то за предпочитане преди човек да попадне в положение, което изисква вземането на морални решения.
— Да, Ваше Сиятелство. Само че не мога да видя с какво философията е по-„приложна“ от историята.
— Историята по определение не може да се преживява пряко. Когато се случва, това е настояще, а настоящето е полето на философията.
— Това е просто въпрос на определение.
— Да, всички думи се подчиняват на това как ги определяш.
— Предполагам — рече Шалан и се отдръпна, за да може Ясна да потопи косите си и да ги изплакне.