Принцесата започна да втрива в кожата си мек отмиващ сапун.
— Това беше особено слаб отговор, Шалан. Какво става с Вашето остроумие?
Шалан хвърли поглед към пейката и оставения там скъпоценен фабриал. След толкова време тя се оказа твърде слаба да стори каквото трябва.
— Моето остроумие има временен хиатус, Ваше Сиятелство. В очакване на критика от колегите му, честността и дързостта.
Ясна само вдигна вежда.
Шалан приседна на петите си върху хавлията.
— Как знаете кое е правилно, Ясна? Щом не слушате светилищата, как решавате?
— Зависи от философията на човек. Кое е най-важно за Вас?
— Не знам. Не можете ли да ми кажете?
— Не. Ако Ви дам отговорите, няма да съм по-добра от светилищата, които предписват в какво да вярвате.
— Те не са злонамерени, Ясна.
— Освен когато опитват да управляват света.
Шалан стисна устни в тънка черта. Загубената Война беше свалила Йерокрацията и беше разпиляла воринизма из светилищата. Неизбежен изход за една религия, която беше опитала да господства. Светилищата трябваше да проповядват морал, а не да го налагат. Налагането оставаше за светлооките.
— Казвате, че не можете да ми дадете отговори — рече Шалан. — А не мога ли да помоля за съвет някой мъдър? Някой, който е минал преди мен? Защо да пишем нашите философии, да правим изводи, ако не, за да повлияем на другите? Вие самата ми казахте, че информацията е безполезна, ако не се използва, за да се правят преценки.
Ясна се усмихна и потопи ръцете си във водата, за да ги изплакне. Шалан забеляза как очите й блясват победоносно. Тя невинаги защитаваше една или друга идея, защото вярва в нея; просто искаше да подтикне Шалан. Това беше влудяващо. Как би могла Шалан да знае какво наистина мисли Ясна, ако тя заемаше противоречиви становища, както сега?
— Действате, като че ли има само един отговор — каза Ясна и махна на Шалан да донесе хавлия, докато излизаше от басейна. — Единствен, вечен и съвършен отговор.
Шалан пъргаво се отзова и донесе огромна пухкава хавлия.
— Не служи ли философията за това? За намирането на отговорите? За търсенето на истината, на истинското значение на нещата?
Докато се бършеше, Ясна отново повдигна вежда.
— Какво? — попита Шалан, внезапно смутена.
— Вярвам, че е време за практическо упражнение — отговори Ясна. — Извън Паланеума.
— Сега ли? — попита Шалан. — Толкова е късно!
— Казах Ви, че философията е приложно изкуство — отговори Ясна, загърна се с хавлията и извади Превръщателя от кесията. Плъзна верижките около пръстите си и закрепи скъпоценните камъни върху ръката си. — Сега ще Ви дам доказателство. Елате, помогнете ми да се облека.
Като дете Шалан се наслаждаваше на вечерите, когато успяваше да се промъкне навън, в градините. Когато покривалото на мрака се спуснеше над имението, то се преобразяваше напълно. В сенките Шалан си представяше, че скалните пъпки, шистокорите и дърветата са някакви чуждоземни растения. Дращенето на изпълзяващите от пукнатините кремлинги се превръщаше в стъпки на загадъчни хора от далечни страни. Търговци от Шиновар с големи очи, ездач на пропастно чудовище от Кадрикс или лодкар от Чистото езеро със своята тясна лодчица.
Но докато вървеше из нощния Карбрант, не си представяше тези картини. Навремето беше забавна игра да си въобразява тъмни скитници в нощта, ала тук тъмните скитници бяха съвсем истински. Нощем Карбрант не се превръщаше в тайнствено и интересно място. Оставаше си какъвто беше и през деня, само че на Шалан й се струваше по-опасен.
Ясна не обърна внимание на шумните покани на водачите на рикши и носачите на паланкини. Вървеше бавно, облечена в красива виолетово-златна рокля, а подире й беше Шалан в синя коприна. Ясна не си губи времето за правене на прически след банята и косата й се спущаше по раменете като водопад, почти възмутително свободна.
Вървяха по Ралинса, главната улица, която вървеше с множество завои по склона на хълма и свързваше Конклава с пристанището. Въпреки късния час гъмжеше от народ, а много от хората явно носеха нощта вътре в себе си. Бяха по-груби, с по-мрачни лица. Над града още отекваха викове, но и те носеха нощта в себе си, както личеше от грубостта на думите и остротата на гласовете. Сградите по стръмния хълм бяха все така близко една до друга като през деня, ала и те сякаш вдъхваха нощта. Почернели като обгорени камъни. Празни останки.