— Аз… — понечи да спори Шалан, обаче думите на Ясна бяха впечатляващо точни. Ужасните неща, които Шалан беше извършила, ужасните неща, които планираше да извърши, я измъчваха. Възможно ли беше да стори нещо лошо в името на постигането на нещо прекрасно?
Ясна влезе в тясната уличка.
— Ясна! Какво правите?
— Това е философия в действие, дете. Елате с мен.
Шалан поспря в началото на уличката. Сърцето й блъскаше в гърдите, мислите й бяха помътени. Вятърът повя и камбаните звъннаха, като че върху камъните започнаха да падат замръзнали дъждовни капки. Шалан мигновено взе решение и се спусна след Ясна — предпочиташе да не е сама, дори и в по-голям мрак. Приглушеният блясък на Превръщателя едва осветяваше пътя им, та Шалан тръгна плътно подир Ясна.
Шум зад тях. Шалан сепнато се обърна и съгледа няколко тъмни силуета, скупчени в алеята.
— О, Отче на Бурята — прошепна тя. Защо? Защо Ясна правеше това?
Шалан разтреперана улови роклята на Ясна със свободната си ръка. От далечния край на алеята, пред тях, се зададоха още сенки. Приближаваха. Сумтяха. Газеха в калните вонящи локви. Студената вода вече беше проникнала през чехлите на Шалан.
Ясна спря. Крехката светлина на скрития фабриал се отрази в метал в ръцете на дебнещите мъже. Саби или ножове.
Крояха убийство. Човек не ограбва жени с могъщи връзки като Шалан и Ясна, като ги оставя живи, за да свидетелстват. Подобни мъже не бяха като благородните разбойници от романтичните истории. Живееха със знанието, че уловят ли ги, ще ги обесят.
Скована от страх, Шалан не можеше дори да извика.
Отче на Бурята, Отче на Бурята, Отче на Бурята!
— А сега, урокът — рече Ясна с твърд и мрачен глас. Свали ръкавицата.
Светлината беше почти заслепяваща. Шалан вдигна ръка да се предпази от нея и отстъпи към стената на алеята. Около тях имаше четирима мъже. Не онези от входа на кръчмата, а други. Не беше усетила, че ги наблюдават. Сега забеляза ножовете и прочете убийството в погледите им.
Най-сетне викът се изтръгна от нея.
Мъжете изохкаха, заслепени от светлината, но продължиха напред. До Ясна приближи някакъв с мощни гърди и тъмна брада и вдигна оръжието си. Тя спокойно протегна ръка, разпери пръсти и ги притисна в гърдите на мъжа, докато той замахваше с ножа. Шалан спря да диша.
Ръката на Ясна потъна в кожата на мъжа и той се вцепени. После пламна.
Не. Стана на огън. Докато премигна и мъжът се превърна в пламъци. Те се издигаха около ръката на Ясна и имаха очертанията на мъж с отметната назад глава и отворена уста. За кратко сиянието от гибелта му затъмни скъпоценните камъни на Ясна.
Викът на Шалан секна. Фигурата от огън беше красива по един особен начин. Изчезна за миг. Огънят се разнесе в нощния въздух и остави оранжев отпечатък в погледа на Шалан.
Другите трима започнаха да ругаят, тръгнаха да бягат и в паниката се запрепъваха един в друг. Един падна и Ясна небрежно се обърна и забърса рамото му с пръст, докато той се мъчеше да се изправи на колене. Превърна се в кристал, чист и съвършен кварц; облеклото му също. Диамантът в Превръщателя на Ясна помръкна, но остана достатъчно Светлина, която пращаше многоцветни отблясъци през кристалния труп.
Другите двама се втурнаха в противоположни посоки. Ясна пое дълбоко дъх, затвори очи и вдигна ръка над главата си. Шалан притисна скритата ръка в гърдите си, вцепенена и объркана. Ужасена.
Светлина на Бурята се стрелна от ръката на Ясна като двойка симетрични мълнии. Всяка от мълниите порази по един разбойник. Те подскочиха и се превърнаха в дим. Празните им дрехи се свлякоха на земята. Димният камък в Превръщателя на Ясна се пукна с остър звук, светлината му изчезна и останаха само диамантът и рубинът.
Останките от двамата разбойници се издигнаха във въздуха като малки стълбчета мазен дим. Ясна отвори очи. Изглеждаше странно спокойна. Намъкна отново ръкавицата — със скритата ръка я притисна в стомаха си и плъзна пръстите на свободната ръка в нея. После спокойно се върна, откъдето бяха влезли в алеята. Остави кристалния труп, приклекнал с вдигната ръка. Замръзнал за вечни времена.
Шалан се откъсна от стената и забърза след Ясна. Призляваше й и беше удивена. На ардентите беше забранено да прилагат своите Превръщатели върху хора. Дори рядко ги ползваха пред други. Освен това — как Ясна порази двамата мъже от разстояние? От всичко прочетено, колкото и да беше малко, Шалан знаеше, че за Превръщането е необходим физически контакт.