Беше прекалено смазана, та да иска отговори и стоеше мълчаливо — притиснала главата си отстрани със свободната ръка в опит да овладее треперенето и задъхването — докато Ясна повика паланкин. Най-сетне дойде един и двете са качиха.
Носачите тръгнаха към Ралинса. Седналите една срещу друга Ясна и Шалан се блъскаха при движението. Ясна разсеяно измъкна счупения димен камък и го пъхна в един джоб. Можеше да го продаде на златар, който да отреже и шлифова малките парчета.
— Ужасно беше — промълви най-сетне Шалан с ръка на гърдите. — Това беше едно от най-страшните неща, които съм преживявала. Вие убихте четирима души.
— Четирима мъже, които крояха да ни пребият, ограбят, убият и вероятно изнасилят.
— Вие ги подмамихте да дойдат след нас!
— Принудих ли ги да извършат някакви престъпления?
— Показахте скъпоценните камъни.
— Не може ли една жена да върви по улицата в града със своите притежания?
— Нощем? — обади се Шалан. — В опасен квартал? Като показва богатствата си? Вие почти предизвикахте случилото се!
— И това го оправдава? — отвърна Ясна и се приведе напред. — Одобрявате ли онова, което те се канеха да направят?
— Не, разбира се. Но това не оправдава Вашите действия!
— И все пак, тези мъже вече не са на улицата. Поне дотолкова жителите на града са в по-голяма безопасност. Проблемът, който толкова тревожеше Таравангян, е решен и любителите на театъра няма повече да попадат в ръцете на тези гадини. Колко живота спасих току-що?
— Знам колко живота отнехте. И то чрез силата на нещо, което би трябвало да е свято!
— Философията в действие. Важен урок за Вас.
— Направихте всичко това, само за да докажете гледната си точка — тихо отговори Шалан. — Направихте го, за да ми докажете, че можете. Проклятие, Ясна, как можахте да сторите подобно нещо?
Ясна не отговори. Шалан се вгледа в нея и затърси някакви чувства в безизразните й очи. Отче на Бурята. Наистина ли познавам тази жена? Коя е тя всъщност?
Ясна се облегна и загледа преминаващия край тях град.
— Аз не направих това, просто за да доказвам, дете. От известно време имах усещането, че злоупотребявам с гостоприемството на Негово величество. Той не си дава сметка какви грижи би имал, съюзявайки се с мен. Пък и мъже като тези…
В гласа й имаше нещо, острота, каквато Шалан не беше долавяла досега.
Какво са Ви причинили?, зачуди се ужасена Шалан. И кой?
— Както и да е — продължи Ясна — това се случи, защото аз избрах този път, а не защото смятах, че е необходимо да видите нещо. Обаче се предостави възможност за поучение, за задаване на въпроси. Чудовище ли съм аз или съм герой? Просто убих четирима или попречих на четирима убийци да вилнеят из улиците? Заслужава ли една жена да й бъде причинено зло, само защото се намира на място, където злото може да я застигне? Имах ли право да се защитавам? Или само си търсех оправдание да убивам?
— Не знам — прошепна Шалан.
— Следващата седмица ще проучвате това и ще го обмисляте. Ако желанието Ви е да станете учен — истински учен, който променя света — ще се наложи да се изправите пред подобни въпроси. Понякога ще трябва да взимате решения, от които ще Ви се преобръща стомахът, Шалан Давар. Ще Ви подготвя да правите това.
Ясна се умълча и се загледа настрани, а паланкинът ги носеше към Конклава. Шалан беше прекалено изтерзана да говори и изтърпя остатъка от пътуването в тишина. Последва Ясна през смълчаните коридори към покоите им. Понякога се разминаваха с учени, които отиваха в Паланеума да работят през нощта.
Когато се прибраха, Шалан помогна на Ясна да се съблече, макар да й беше противно да я докосва. А не би трябвало. Мъжете, които Ясна уби, бяха отвратителни твари и нямаше място за съмнение, че щяха да я погубят. Но я тревожеше не толкова самото действие, колкото хладното безразличие.
Все още скована, Шалан донесе на Ясна нощница, докато тя сваляше бижутата си и ги оставяше на тоалетната масичка.
— Можехте да позволите на другите трима да се измъкнат — каза Шалан и се върна при Ясна, която беше седнала да разреши косите си. — Необходимо беше да убиете само един от тях.
— Не.
— Защо? Те щяха да са прекалено уплашени да посмеят да нападат отново.