Кал се облегна и задиша дълбоко. Чувстваше се като някой от десетимата глупаци — по-точно като Кабине, който се държи детински, макар да е голям човек. Но какво можеше да мисли за действията на Лирин?
Обърса очи и бутна летящите врати към кухните. Рошоне беше задържал на служба главния готвач на Уистиоу. Барм беше висок слаб мъж с тъмна коса на плитка. Крачеше край тезгяха и раздаваше заповеди на разните помощници. Междувременно няколко парши влизаха и излизаха през задните врати с кошници храна. Барм носеше дълга метална лъжица и щом наредеше нещо, удряше с нея по някоя тенджера или тиган, окачени на тавана.
Кафевите му очи бегло се стрелнаха към Кал и каза на един от слугите да донесе на момчето хляб и талевен ориз с плодове. Храна за малки деца. Кал се смути още повече от това, че Барм тутакси разбра защо са го пратили в кухните.
Кал отиде в кътчето за хранене и зачака храната. Това беше варосана ниша с покрита с плочки маса. Седна, опря лакти на камъка и положи глава на ръцете си.
Защо се гневеше толкова при мисълта, че баща му може да спазари повечето сфери срещу безопасността на семейството? Вярно, ако това се случеше, нямаше да останат пари за учението на Кал в Карбрант. Но той вече беше решил да стане войник. Следователно нямаше значение. Нали?
Аз ще постъпя в армията, каза си Кал. Ще избягам, ще…
Изведнъж тази мечта — този план — му се видя невероятно детински. Беше план на момче, което трябваше да яде плодови храни и заслужаваше да го отпратят, когато мъжете разговарят по важни въпроси. За пръв път мисълта, че няма да учи при лекарите, го изпълни със съжаление.
Вратата шумно се отвори. Синът на Рошоне, Рилир, бавно влезе в кухните, като си бъбреше с някого зад него.
— … не знам защо татко настоява всичко тук да е толкова скучно през цялото време. Маслени лампи в коридорите? Има ли нещо по-провинциално от това? Наистина ще му се отрази добре, ако успея веднъж-два пъти да го заведа на лов. Така можем и да имаме полза от това забутано място.
Рилир забеляза Кал, но погледът му мина край него, като че ли е стол или масичка за вино — виждаш го, но не обръщаш внимание.
Кал пък прикова очи в събеседника на Рилир. Ларал. Дъщерята на Уистиоу.
Каква голяма промяна. Беше минало дълго време и срещата събуди у Кал стари чувства. Срам, вълнение. Дали тя знаеше, че неговите родители са се надявали да ги оженят? Обърка се напълно, само като я зърна. Но не. Баща му можеше да гледа Рошоне в очите. И той можеше да гледа нея.
Кал стана и кимна на Ларал. Тя го погледна и леко се изчерви. Влезе, следвана от една стара бавачка за придружителка.
Какво беше станало с онази Ларал, която Кал познаваше, момичето с разпилените русо-черни коси, което обичаше да се катери по скалите и да тича в полето? Сега беше обгърната от лъскава жълта коприна, изискана рокля за светлооки. Косата й беше боядисана изцяло черна, за да се прикрият русите кичури, и прибрана в спретната прическа. Лявата й ръка беше скромно скрита в ръкава. Ларал изглеждаше като светлооките.
Богатството на Уистиоу — каквото беше останало от него — беше наследено от Ларал. А когато Рошоне получи властта в Огнекамък, заедно с имението и околните земи, Върховният принц Садеас възмезди Ларал със зестра.
— Ей, ти. Бъди добро момче и ни донеси нещо за вечеря. Ще се храним тук, в нишата — обърна се Рилир към Кал с гладкия си градски акцент.
— Не съм прислужник в кухнята.
— Е, и?
Кал пламна.
— Ако очакваш някакъв бакшиш или награда, само за да ми донесеш храна…
— Не съм… тоест… — Кал погледна Ларал. — Кажи му, Ларал.
Тя отклони поглед.
— Е, хайде, момче — рече тя. — Направи каквото ти се казва. Гладни сме.
Кал зяпна и усети, че се изчервява още повече.
— Аз няма… аз няма да ви донеса нищо! — успя да промълви той. — Няма да го направя, колкото и сфери да ми предложите. Не съм момче за всичко. Аз съм лекар.
— О, ти си синът на онзи.
— Да, аз съм — отговори Кал и се изненада колко горд се чувства, като казва това. — Няма да оставя да ме тормозиш, Рилир Рошоне. Точно както баща ми не позволява твоят баща да го тормози.