Сиянието беше толкова чисто, толкова сладко. Явно това беше сиянието на самия живот. Когато някое от духчетата на смъртта се приближеше прекалено, тя го нападаше и размахваше своя сияен меч.
Светлината ги прогонваше.
Но те бяха многобройни. Ставаха все повече и повече всеки път, когато съумяваше да погледне.
Жестоки видения, причинени от травма в главата. Да се наблюдава. Да не се допуска прием на алкохол. Принудителна почивка. Да се приложи кора от фатом за намаляване на краниалното налягане. В крайни случаи може да се ползва огнен мъх, но следва да се внимава пациентът да не развие зависимост.
Ако медикаментозното лечение няма успех, за облекчаване на налягането може да се наложи трепанация на черепа.
Обикновено е фатална.
По пладне Тефт влезе в казармата. Гмурването в тъмното помещение беше като влизане в пещера. Хвърли поглед наляво, където обикновено спяха другите ранени. Сега всички бяха навън и се припичаха на слънце. И петимата се възстановяваха добре, дори Лейтен.
Тефт подмина редиците навити одеяла край стените и отиде в дъното, където лежеше Каладин.
Горкият, помисли Тефт. Кое е по-лошо, да си почти смъртно болен или да ти се налага да стоиш тук, отзад, далеч от светлината? Това беше необходимо. Мост Четири беше в уязвимо положение. Позволиха им да свалят Каладин и засега никой не им беше попречил да се грижат за него. На практика цялата войска знаеше, че Садеас е оставил Каладин на съда на Отеца на Бурята.
Газ беше идвал да види Каладин и зачудено си беше промърморил нещо. Вероятно беше предал на началниците си, че Каладин ще умре. Хората не живееха дълго с подобни рани.
Ала Каладин се държеше. Войниците се отбиваха от пътя си и се мъчеха да го зърнат. Не беше за вярване, че е оцелял. Хората в лагера говореха. Че е предаден на Отеца на Бурята за присъда и че той го е пощадил. Чудо. Това не би се понравило на Садеас. Колко време оставаше, преди някой от светлооките да реши да отърве господаря си от този проблем? Садеас не можеше да действа открито — не и без голяма загуба на доверие — но едно отравяне или удушаване без много шум би прекратило неудобството.
Затова мъжете от Мост Четири държаха Каладин възможно най-далеч от чуждите очи. И винаги оставяха някой с него. Винаги.
Проклет човек, помисли Тефт и коленичи до трескавия пациент, омотан в одеяла, със затворени очи, потно лице и тяло, оплетено в страховито количество превръзки. Повечето бяха просмукани в червено. Нямаха пари да ги сменят често.
Сега на стража беше Белязаният. Ниският мъж с ярки черти седеше в краката на Каладин.
— Как е той? — попита Тефт.
— Като че ли се влошава, Тефт. Чух го да говори за някакви тъмни фигури, мяташе се и им казваше да се махнат. Отвори очи. Не пролича да ме е видял, но видя нещо. Кълна се — тихо отговори Белязаният.
Духчета на смъртта, помисли Тефт и усети хлад. Келек да ни пази.
— Аз ще остана — рече той и седна. — Върви да си вземеш нещо за ядене.
Белязаният стана. Беше блед. Духът на останалите щеше да се сломи, ако оцелелият по време на бурята Каладин умреше от раните си. Белязаният се потътри навън със свлечени рамене.
Тефт дълго гледа Каладин и се мъчи да събере мислите и чувствата си.
— Защо сега? — прошепна той. — Защо тук? След като толкова много хора гледаха и чакаха, защо идваш тук?
Тефт, разбира се, прибързваше. Той не знаеше със сигурност. Имаше само подозрения и надежди. Не, не надежди — страхове. Отхвърлил беше Ясновидците. А ето го сега тук. Поровичка в джоба си и измъкна три малки диамантени сфери. От много, много отдавна не беше спестявал нищо от заплатите си, но задържа тези, мислеше, тревожеше се. Те седяха в дланта му и излъчваха Светлина.
Наистина ли искаше да знае?
Стиснал зъби, Тефт се примъкна по-близо до изпадналия в безсъзнание Каладин и сведе поглед към лицето му.
— Копеле — прошепна той. — Копеле проклето. Взе шайка обесници и ги вдигна колкото да могат да дишат. А сега се каниш да ги изоставиш? Не ми минават такива, чуваш ли. Не ми минават.