Притисна сферите в ръката на Каладин и сви безчувствените му пръсти около тях. После положи ръката върху корема му. Седна на петите си. Какво ще се случи? Ясновидците разполагаха само с приказки и легенди. Глупави приказки, казваше Тефт навремето. Мечти на мързеливци.
Зачака. Нищо не се случи, естествено. И ти си глупак като другите, Тефт, рече си той. Пресегна се към ръката на Каладин. С тези сфери можеше да се почерпи с няколко питиета.
Внезапно Каладин отвори уста и пое дъх — кратко, бързо и мощно.
Сиянието в ръката му избледня.
Тефт застина и отвори широко очи. От тялото на Каладин започнаха да се издигат струйки Светлина. Беше слаба, но нямаше съмнение — от тялото на Каладин струеше бяла Светлина на Бурята. Сякаш внезапно беше потопен в нещо горещо и от кожата му се вдигаше пара.
Очите му рязко се отвориха. Те също изпущаха светлина. Отново вдиша шумно и струйките Светлина започнаха да се вият около откритите рани на гърдите му. Няколко от раните се събраха и затвориха.
После всичко свърши. Светлината от дребните сфери се изчерпа. Очите на Каладин се затвориха и той се отпусна. Раните му още бяха тежки, треската още беше жестока, но по лицето му се върна някакъв цвят. Зачервените подутини около някои от раните се свиха.
— Боже мой — промълви Тефт и осъзна, че трепери. — О, Всемогъщи, слязъл от небето, за да живееш в нашите сърца… Истина е.
Опря чело в пода и стисна здраво очи. От ъгълчетата им се процеждаха сълзи.
Защо сега? Защо тук?, отново се замисли той.
И, в името на цялото небе, защо аз?
Стоя на колене в продължение на сто удара на сърцето, брои, мисли, тревожи се. Най-сетне стана и измъкна сферите — вече тъмни — от ръката на Каладин. Трябваше да ги замени със заредени. После можеше да се върне и да даде на Каладин да ги пресуши.
Налагаше се да внимава. По няколко сфери на ден, но не прекалено много. Ако момъкът оздравее твърде скоро, ще привлече ненужно внимание.
И ще трябва да кажа на Ясновидците, рече си Тефт. Ще трябва…
Ясновидците ги нямаше. Умряха, заради онова, което той направи. Ако имаше други, то той не знаеше как да ги намери.
На кого да каже? Кой ще му повярва? Вероятно самият Каладин не разбираше какво прави.
Най-добре да си мълчи, поне докато не измисли какво да прави.
39
Прогорени в нея
„Само след един удар на сърцето Алезарв се озова там, изминавайки разстояние от повече от четири месеца ходене пеш.“
Ръката на Шалан летеше над дъската за рисуване, сякаш се движеше сама, въгленът драскаше, щрихираше, полагаше сенки. Първо грубите линии, подобни на следи от кръв, оставени с пръст по груб гранит. Фините линии — като драскотини с игла.
Седеше в приличната на килерче каменна стая в Конклава. Без прозорци, без украса по гранитните стени. Само легло, сандък, нощно шкафче и малко писалище, което се сгъваше като маса за рисуване.
Самотен рубинен броам хвърляше кървава светлина върху скицата. Обикновено, за да създаде жива рисунка, Шалан трябваше целенасочено да запамети дадена сцена. Едно примигване, което да замрази света и да го запечата в ума й. Не го беше направила, когато Ясна унищожи крадците. Беше вцепенена от ужас или от мрачното очарование на видяното.
Въпреки това всяка от тези сцени беше така жива в ума й, като че я беше запаметила съзнателно. И спомените не изчезнаха, когато ги нарисува. Не можеше да се освободи от тях. Образите на смъртта бяха прогорени в нея.
Отдръпна се от дъската за рисуване с трепереща ръка. Рисунката с въглен пресъздаваше точно задушаващия нощен пейзаж, притиснатата между стените в алеята изтерзана фигура от пламък, която се издигаше към небето. В този миг лицето още пазеше очертанията си, мътните очи и горящите устни бяха широко отворени. Ръката на Ясна се протягаше към нея — или да се предпази, или в жест на обожание.
Шалан притисна към гърдите си почернелите от въглена пръсти и се взря в творението си. То беше едно от десетките, които нарисува през последните няколко дни. Мъжът, който беше превърнат в огън, другият, превърнат в кристал, двамата, превърнати в дим. От последните можа да изобрази изцяло само единия; беше стояла в алеята с лице на изток. Рисунките на смъртта на четвъртия мъж показваха само виещ се дим и скупчени на земята дрехи.