Изпитваше вина, че не може да засвидетелства смъртта му. И се чувстваше глупаво заради тази вина.
Логиката не осъждаше Ясна. Да, принцесата умишлено се беше поставила в опасно положение, но това не снемаше отговорността от мъжете, които бяха избрали да я наранят. Техните действия бяха укорими. Шалан прекара следващите дни, задълбочена във философски книги. Според повечето етични рамки постъпката на принцесата беше оправдана.
Но Шалан беше там. Беше наблюдавала как тези мъже умират. Беше видяла страха в очите им и се почувства ужасно. Нямаше ли друг начин?
Убий или умри. Това беше Философията на Твърдостта. Тя оправдаваше Ясна.
Действията не са зли. Намеренията са зли, а намерението на Ясна беше да спре тези мъже, за да не нараняват повече хора. Това беше Философията на Намерението. Тя хвалеше Ясна.
Моралът е отделен от идеалите на хората. Той съществува като цялост някъде и смъртните могат да се доближат до него, но не и да го разберат напълно. Философията на Идеалите. Тя твърдеше, че премахването на злото е във висша степен морално и следователно Ясна има основание да унищожи злите хора.
Целта трябва да се претегля спрямо методите. Ако целта е достойна, то и методите са такива, дори когато някои от тях сами по себе си са осъдителни. Философията на Стремежа. Тя повече от всички останали определяше действията на Ясна като етични.
Шалан дръпна листа от дъската за рисуване и го хвърли при останалите скици, разпилени върху леглото. Пръстите й отново се раздвижиха, стиснали въгления молив, и започнаха нова рисунка на празния лист, който лежеше обтегнат на масата и нямаше къде да избяга.
Кражбата я тормозеше не по-малко от убийствата. Иронично беше, че искането на Ясна Шалан да проучи моралистичната философия я принуди да разсъждава и върху собствените си ужасни дела. Беше дошла в Карбрант да открадне фабриала и да го използва за спасяването на братята си и на дома от огромните дългове и гибелта. Но в крайна сметка се оказа, че не открадна Превръщателя по тази причина. Открадна го, защото се разгневи на Ясна.
Ако намеренията бяха по-важни от действието, то тогава Шалан би трябвало да осъжда сама себе си. Може би Философията на Стремежа — която твърдеше, че целите са по-важни от средствата — би се съгласила със стореното от нея, но за Шалан тази философия беше най-достойна за укор. Ето, седи, рисува, съди Ясна. Ала Шалан предаде жената, която й се довери и я допусна до себе си. При това сега кроеше да извърши богохулство, като използва фабриала, без да е ардент.
Самият Превръщател лежеше скрит на дъното на сандъка. Минаха три дни, а Ясна не казваше нищо. Винаги носеше повредения фабриал. Не казваше нищо, не се държеше по-различно. Може би не беше опитвала да Превръща. Да не дава Всемогъщият отново да се постави в опасност с очакването, че ще може да ползва фабриала, за да убие нападателите си.
Разбира се, през онази нощ имаше и още нещо, което Шалан трябваше да премисли. Тя имаше скрито оръжие, което не беше използвала. Чувстваше се глупаво, че дори не й мина през ум да го извади тогава. Но тя нямаше навика да…
Застина, когато видя какво е нарисувала. Не беше друга сцена от нападението в алеята, а разкошна стая с дебел пъстър килим и окачени по стените мечове. Дълга трапеза с недоядена храна.
И един мъж с изискани дрехи, мъртъв, паднал по лице на пода в локва кръв. Шалан скочи, захвърли въглена и смачка рисунката. Разтреперана седна на леглото сред другите скици. Изпусна смачкания лист и докосна с пръсти обляното в студена пот чело.
Нещо не беше наред с нея, с нейните рисунки.
Трябваше да излезе, да избяга от смъртта, от философията и от въпросите. Изправи се и бързо отиде в главната стая от покоите на Ясна. Самата принцеса не беше тук, продължаваше с изследването си, както винаги. Не поиска от Шалан днес да ходи в Булото. Дали беше преценила, че повереницата й се нуждае от време за размисъл? Или я подозираше, че е откраднала Превръщателя, и вече не й вярваше?
Шалан забърза през стаята. Предоставената от Таравангян мебелировка се състоеше само от най-необходимото. Шалан отвори вратата към преддверието и едва не се сблъска с една старша прислужница, която тъкмо посягаше да почука.
Жената се сепна, а Шалан нададе тих писък.
— Ваше Сиятелство — продума жената и незабавно се поклони. — Извинете. Един от Вашите далекосъобщители свети. — Тя подаде писалката с малкия проблясващ рубин.