Студена, хладнокръвна логика. Ясна би се гордяла с нея.
На вратата се почука и Шалан бързо събра листовете от разговора с Нан Балат и ги изгори в огнището. След миг влезе една дворцова прислужница с кошница в ръка. Тя се усмихна на Шалан. Беше време за ежедневното чистене.
При вида на жената Шалан за миг странно се уплаши. Прислужницата не беше от познатите й. А ако Ясна е изпратила нея или някой друг да претърсят стаята на Шалан? Направила ли го е вече? Шалан кимна на жената и — за да се успокои — влезе в стаята си и затвори вратата. Втурна се към сандъка и провери тайното отделение. Фабриалът беше тук. Вдигна го и го огледа. Дали можеше да познае, ако Ясна го е подменила?
Колко си глупава, каза си тя. Ясна е проницателна, но не чак толкова. Все пак Шалан прибра Превръщателя в скритата си кесия. Едва се побираше в плиткото джобче. Щеше да е по-спокойна, ако е у нея, докато прислужницата чисти стаята. Пък и кесията може би беше по-добро скривалище.
По традиция скритата кесия на жената беше място, където се държаха предмети с интимна или особено висока стойност. Претърсването на скритата кесия щеше да е все едно да я претърсват до голо — при нейното високо положение и двете бяха немислими, ако не е действително заподозряна за извършването на престъпление. Вероятно Ясна би могла да наложи това. Но ако е способна на подобно нещо, би наредила и претърсването на стаята, при което на сандъка щеше да се обърне особено внимание. Истината беше, че ако Ясна избере да насочи подозренията си към Шалан, последната не може да направи почти нищо да укрие фабриала. Значи кесията не беше по-добро място от другите.
Събра рисунките и ги нареди с лицето надолу на писалището, като се постара да не ги гледа. Не искаше прислужницата да ги види. Най-сетне взе скицника и тръгна. Чувстваше нужда да излезе на открито, да избяга за малко. Да нарисува нещо различно от смърт и убийство. Разговорът с Нан Балат само я разстрои още повече.
— Ваше Сиятелство? — обади се прислужницата.
Шалан застина, ала видя, че жената й подава кошница.
— Това беше оставено за Вас при старшите слуги.
Шалан колебливо взе кошницата и надзърна вътре. Хляб и сладко. На едно от бурканчетата беше привързана бележка, която гласеше: Сладко от сини пръчици. Ако го харесвате, значи сте тайнствена, сдържана и вглъбена. Подписана беше от Кабсал.
Шалан закачи кошницата в сгъвката на скритата си ръка. Кабсал. Дали не би трябвало да го потърси? Винаги се чувстваше по-добре след разговорите с него.
Не. Предстоеше й да отпътува; не можеше повече да залъгва нито него, нито себе си. Боеше се от посоката, в която се развиваше тази връзка. Затова тръгна към основния корпус на Конклава и оттам — към изхода. Излезе в слънчевата светлина и пое дълбоко дъх, вдигнала очи към небето, а от двете й страни се носеше потокът на слугите и адютантите, които влизаха и излизаха от Конклава. Притисна скицника. Усети по лицето си хладния бриз и слънчевата топлина по косите и челото си.
В крайна сметка, най-смущаващото беше, че Ясна е права. Светът на Шалан с неговите прости отговори беше глупаво и детинско място. Тя се придържаше към надеждата, че може да открие истината и да я използва, за да обясни — дори да оправдае — стореното от нея у дома, в Я Кевед. Но ако истината съществуваше, то тя беше много по-сложна и мрачна, отколкото Шалан допускаше.
Някои въпроси явно нямаха верен отговор. А само множество грешни отговори. Шалан можеше да избере източник на своето чувство за вина, но не можеше да избере да се освободи напълно от това чувство.
Два часа — и около двадесет бързи скици — по-късно Шалан беше далеч по-спокойна.
Седеше в дворцовите градини със скицник в скута и рисуваше охлюви. Градините не бяха толкова просторни, колкото в бащиния й дом, но бяха много по-пъстри, да не споменаваме и чудесното им уединение. Като в повечето модерни градини и тук имаше стени от питомен шистокор. Представляваха лабиринт от оживял камък. Бяха достатъчно ниски, та като се изправи, Шалан можеше да види пътя към входа на Конклава. Но седнеше ли на някоя от многобройните пейки, се чувстваше сама и незабелязана.