Попита градинаря за названието на най-характерния вид шистокор и той го нарече „плочест камък“. Подходящо име, понеже растеше на тънки кръгли парчета, които се редяха едно върху друго като чинии в шкаф. Отстрани приличаше на износен от вятъра и водата камък със стотици тънки слоеве. Тънки пипалца се подаваха от порите си и се поклащаха на вятъра. Приличните на камък обвивки бяха синкави, а пипалцата — жълтеникави.
Сега наблюдаваше един охлюв с ниска и плоска черупка, обрамчена с ръбче. Когато го почука, той се прибра в една цепнатина в шистокора и се превърна в част от плочестия камък. Сля се отлично. Когато Шалан го остави да се размърда, охлювът взе да пасе от растението, без да отхапва.
Почиства го, разбра тя, докато довършваше скицата. Яде лишеите и плесените. Действително зад охлюва оставаше по-чиста ивица.
Редом с плочестия камък се въдеше на туфи друг вид шистокор. Имаше пръстовидни израстъци, които се издигаха от общ ствол. Като ги разгледа по-отблизо, Шалан забеляза дребни кремлинги — тънки и с много крачка — които пълзяха по растенията и си похапваха. Дали и те чистеха?
Любопитно, рече си Шалан и започна да скицира миниатюрните създания. Черупката на кремлингите имаше същия цвят като пръстите на шистокора, а черупката на охлюва беше в сините и жълти оттенъци на плочестия камък. Като че ли Всемогъщият ги беше замислил заедно — растението да дава убежище на животното, а животното да го чисти.
Няколко духчета на живота — дребни, светещи зелени песъчинки — се носеха около купчините шистокори. Някои танцуваха между слоевете, а други се издигаха и падаха зигзагообразно като прашинки във въздуха.
Шалан използва по-тънък въглен, за да запише някои разсъждения за връзката между животните и растенията. Не й бяха известни книги, в които да се описват подобни отношения. Учените сякаш предпочитаха да изследват големи и бързи животни като пропастните чудовища или белогръбите. Но Шалан намираше откритието си красиво и чудесно.
Охлювите и растенията могат да си помагат взаимно, помисли тя. А аз извършвам предателство спрямо Ясна.
Хвърли поглед към скритата ръка и тайната кесия в ръкава й. Чувстваше се по-сигурна, когато Превръщателят беше у нея. Още не се беше осмелила да опита как действа. Прекалено се изнервяше от кражбата и се тревожеше да го използва близо до Ясна. Сега обаче се намираше в ниша в лабиринта, само с един извит вход откъм края. Изправи се и се озърна небрежно. В градините нямаше друг, пък и тя се намираше достатъчно навътре, та стигането до нея да отнеме няколко минути.
Шалан отново седна и остави настрани скицника и въглена. Може да проверя дали ще измисля как се ползва. Може да не е необходимо да претърсвам Паланеума, за да намеря решението, помисли тя. Ако от време на време става и се оглежда, със сигурност няма никой да я забележи или да я приближи случайно.
Извади забранения фабриал. Лежеше тежко в ръката й. Масивно. Пое дълбоко въздух и надяна верижките около пръстите и китката си, камъните се наместиха върху опакото на ръката й. Металът беше хладен, верижките — свободни. Тя поогъна китката си и придърпа здраво фабриала.
Очакваше да усети сила. Тръпки по кожата или чувство за могъщество. Нищо.
Почука по трите камъка — беше сложила своя димен камък в третото гнездо. Някои фабриали, като далекосъобщителите, заработваха при почукване на камъните. Но това беше глупаво, защото никога не беше виждала Ясна да го прави. Ясна просто затваряше очи и докосваше нещо. Превръщаше го. Този Превръщател беше най-добър с дим, кристал и огън. Само веднъж беше виждала Ясна да създава нещо друго.
Шалан нерешително взе отчупено парченце шистокор изпод едно от растенията. Вдигна го в свободната си ръка и затвори очи.
Превърни се в дим!, нареди му тя.
Нищо.
Превърни се в кристал!, промени заповедта.
Пооткрехна едно око. Нямаше промяна.
Огън. Гори! Ти си огън! Ти…
Престана, понеже си даде сметка, че е глупаво. Тайнствено обгоряла ръка? Не, това въобще нямаше да е тайнствено. Съсредоточи се върху кристала. Пак затвори очи и задържа образа на парче кварц в ума си. Опита се да повели на парченцето шистокор да се промени.
Нищо не стана, затова тя пробва само да се съсредоточава и да си представя как шистокорът се преобразява. След няколко минути на безплодни опити насочи усилията си към кесията, пейката, косъм от косата си. Не проработи.