Шалан се увери, че още е сама и разстроена седна отново. Нан Балат беше питал Луеш как действа фабриалът и той отговори, че е по-лесно да покаже, отколкото да обясни. Обеща да им даде отговорите, ако Шалан наистина успее да открадне Превръщателя от Ясна.
Сега беше мъртъв. Дали съдбата на Шалан не беше да отнесе този фабриал у дома при семейството си, само за да го предаде незабавно на онези опасни мъже и никога да не го използва, за да добие богатство в защита на семейството? И всичко това — само защото не знаят как да задействат фабриала?
Всички фабриали, които беше ползвала, бяха прости, ала те бяха дело на съвременните артифабриани. Превръщателите бяха древни. Към тях не бяха приложими днешните методи за задействане. Шалан се взря в бляскавите скъпоценни камъни, окачени на ръката й. Как да измисли начин за използване на инструмент, който е на хиляди години и е позволен само на ардентите?
Плъзна го обратно в скритата кесия. Явно пак ще търси в Паланеума. Или това, или ще пита Кабсал. Но дали ще успее да зададе въпросите си, без да предизвика подозрение? Извади неговите хляб и сладко и започна да яде, и да размишлява. Ако Кабсал не знае и ако тя самата не намери отговора до момента на заминаването от Карбрант, остават ли други възможности? Ако отнесе този предмет на веденския крал — или на ардентите — ще бъдат ли те в състояние да защитят семейството й в замяна на нейния подарък? В края на краищата, не можеха да я винят, че е откраднала от една еретичка, и докато Ясна не узнаеше у кого е Превръщателят, семейство Давар щяха да са в безопасност.
Поради някаква причина при тази мисъл се почувства още по-зле. Да открадне, за да спаси семейството си, беше едно, но да го предаде на същите тези арденти, които Ясна презира? Смяташе това за по-тежко предателство.
Поредното трудно решение. Добре тогава, помисли тя, хубаво е, че Ясна има тъй твърдо намерение да ме научи да се справям с трудните решения. Докато всичко това свърши, вече ще съм истински майстор…
40
Червени и сини очи
„Смърт върху устните. Звук във въздуха. Белег върху кожата.“
Каладин със залитане излезе на светло и заслони очи срещу изпепеляващото слънце; почувства с босите си нозе как премина от студения камък вътре върху топлия камък навън. Въздухът беше леко влажен, не задушен като през последните няколко седмици.
Опря длан на дървената рамка на вратата; краката му трепереха неудържимо, ръцете го боляха, сякаш беше носил моста без почивка в продължение на три дни. Пое дълбоко дъх. Би трябвало да изпитва изгаряща болка в ребрата, но имаше само остатъчно дразнене. Някои от по-дълбоките порезни рани още имаха коричка, но по-малките бяха напълно изчезнали. Умът му беше изненадващо бистър. Дори нямаше главоболие.
Зави зад ъгъла на казармата. Усещаше се все по-силен с всяка следваща стъпка, макар да се опираше на стената. Лопен вървеше подире му; беше ред на хердазиеца да го пази, когато той се събуди.
Би трябвало да съм мъртъв, помисли Каладин. Какво става?
Когато мина от другата страна на казармата, с изненада откри, че хората се упражняват да носят моста. Скалата тичаше по средата в първата редица и даваше команди като Каладин по-рано. Стигнаха до другия край на дърводелския двор, обърнаха и се върнаха. Едва когато почти бяха подминали казармата, един от мъжете в челото на моста — Моаш — забеляза Каладин. Той замръзна на място и за малко не препъна целия отряд.
— Какво ви става? — провикна се от задните редици Торфин, чиято глава беше скрита във вътрешността на моста.
Моаш не го слушаше. Той излезе от мястото си и зяпна Каладин с широко отворени очи. Скалата припряно нареди на хората да свалят моста. И останалите го видяха и добиха същия благоговеен израз като Моаш. Раните на Хобер и Пеет бяха заздравели задоволително и те вече се упражняваха с другарите си. Това беше добре. Значи също получаваха заплати.
Мъжете в кожени елеци мълчаливо дойдоха при Каладин, ала не бързаха да се приближат твърде, сякаш той можеше да се счупи. Или сякаш беше някой светец. Каладин беше облечен само с дългите до коленете панталони на мостови и по голите му гърди се виждаха почти зарасналите рани.