След миг Скалата изскочи от казармата.
— Отново се чувствам като истински алил’ тики’ и! — обяви той и вдигна високо бръснача. — Приятели, просто няма как да знаете какво направихте! Един ден ще ви отведа в планините и ще ви покажа какво значи кралско гостоприемство!
Въпреки всичките оплаквания, той не беше обръснал брадата си напълно. Оставил беше дълги червеникаворуси бакенбарди, които се виеха край лицето му. Самата брадичка и областта около устните беше гладко избръсната. Високият кръглолик мъжага наистина изглеждаше внушително.
— Ха! — рече Скалата и закрачи към огъня. Грабна двама от мъжете там и ги прегърна, при което Бисиг едва не си разсипа яхнията. — Заради това всички вие ще бъдете мое семейство! За един планинец неговите хумака’ абан са неговата гордост! Пак се чувствам истински мъж! Ето. Този бръснач не е мой. Той е на всички нас. Който иска да го ползва, трябва да го ползва. Чест е да го споделя с вас!
Мъжете се разсмяха и неколцина подкачиха рогоядеца за предложението. Каладин не беше сред тях. Просто… сякаш нямаше значение за него. Прие купата, която Дуни му донесе, но не яде. Сигзил предпочете да не сяда до него и се оттегли от другата страна на огъня.
Червени и сини очи, помисли Каладин. Не знам дали това ни приляга. Според него да имаш червени и сини очи означаваше да вярваш, че има поне малка вероятност мостовите да оцелеят. А тази вечер му беше трудно да се убеди в това.
Не беше оптимист по характер. Виждаше света такъв, какъвто е или поне опитваше. Ала това беше проблем, когато истината беше толкова ужасна.
О, Отче на Бурята, помисли той под смазващото бреме на отчаянието и се вторачи в паницата. Отново се превръщам в онзи окаяник, който бях преди. Вече не мога да овладея това, не мога да овладея себе си.
Не можеше да носи надеждите на всички мостови.
Просто не беше достатъчно силен.
41
За Алдс и Милп
Каладин се шмугна край Ларал, която пищеше, и залитайки влезе в лекарската стая. Макар да работеше от години с баща си, изобилната кръв в стаята го потресе. Като че някой беше плиснал ведро светлочервена боя.
Във въздуха тегнеше мирисът на обгорена плът. Лирин работеше трескаво по Сиятелния господар Рилир, сина на Рошоне. Зловещо и подобно на бивник нещо стърчеше от корема на младежа, а десният му крак беше смазан в долната си част. Висеше само на няколко сухожилия, сцепените кости се подаваха навън като червеникави тръстики над водите на езеро. Самият господар Рошоне лежеше на страничната маса, стискаше здраво очи, пъшкаше и държеше крака си, който също беше пронизан от друга копиевидна кост. От стъкмената на две на три превръзка се процеждаше кръв, която преливаше от масата и капеше по пода, където се смесваше с кръвта на сина му.
Каладин застана на прага и зяпна. Ларал продължаваше да пищи. Стискаше рамката на вратата, докато неколцина от стражниците на Рошоне се мъчеха да я издърпат и да я отведат. Воплите й бяха неистови.
— Направи нещо! Работи по-бързо! Той не може! Той беше там и не ме интересува, и ме пуснете!
Несвързаните думи се превърнаха в писъци. Стражниците най-сетне я отведоха.
— Каладин! — провикна се баща му. — Трябваш ми!
Каладин се сепна, размърда се и влезе в стаята. Изтърка ръцете си, после взе превръзки от шкафа. Газеше в кръв. Зърна лицето на Рилир; повечето от кожата от дясната му страна беше одрана. Клепачът на окото го нямаше, самото око беше порязано отпред, като притиснато зърно грозде.
Каладин се завтече към баща си с превръзките. Миг по-късно на прага се появи и майка му, следвана от Тиен. Хесина допря ръка до устните си и издърпа Тиен. Той се олюля, изглеждаше замаян. Майката веднага се върна, вече без него.
— Каладин, вода! — викна Лирин. — Хесина, донеси още! Бързо!
Майка му се спусна да помага. Напоследък тя рядко се включваше в лекарската работа. Ръцете й трепереха, когато грабна едно ведро и изтича навън. Каладин отнесе на баща си другото, което беше пълно. Лирин извади костта от вътрешностите на светлоокия младеж. Здравото око на Рилир премигна, главата му се затресе.
— Какво е това? — попита Каладин, докато притискаше раната. Баща му захвърли странния предмет настрани.