— Бивник от белогръб — отговори Лирин. — Вода.
Каладин грабна гъба, топна я във ведрото и изстиска водата върху раната на Рилир. Така отми кръвта и позволи на Лирин да види какви са пораженията. Опипваше с пръсти, докато Каладин приготви игла и конец. На крака вече имаше турникет. Пълната ампутация щеше да се извърши по-късно.
Лирин се позабави, пъхнал пръсти в зиналата рана в корема на Рилир. Каладин отново я проми. Угрижено вдигна поглед към баща си.
Лирин измъкна пръстите си и отиде при господаря Рошоне.
— Превръзки, Каладин — рече той рязко.
Каладин се завтече към него, ала погледна през рамо Рилир. Доскоро хубавият младеж отново се разтърси в спазми.
— Татко…
— Превръзки! — повтори Лирин.
— Какви ги вършиш, лечителю? — ревна Рошоне. — Ами синът ми?
Около него гъмжеше от духчета на болката.
— Вашият син е мъртъв — отговори Лирин, докато измъкваше бивника от крака на Рошоне.
Светлоокият изкрещя от болка. Каладин не можа да прецени дали е заради бивника или заради загубата на сина му. Рошоне стисна зъби, докато Каладин притискаше превръзката на крака му. Лирин изплакна ръце във водата и после бързо ги натри със сок от кратункова билка, за да пропъди духчетата на загниването.
— Моят син не е мъртъв — изръмжа Рошоне. — Виждам го как мърда! Погрижи се за него, лечителю!
— Каладин, донеси упойващата вода — нареди Лирин и приготви иглата.
Каладин забърза към дъното на стаята, джапайки в кръвта, и рязко отвори шкафа. Извади малко шишенце с бистра течност.
— Какво правиш? — кресна Рошоне и се помъчи да седне. — Погледни сина ми! Всемогъщи в небесата, погледни го!
Каладин плахо се обърна, докато сипваше от течността върху една превръзка. Рилир се гърчеше по-бурно.
— В работата си се водя от три принципа, Рошоне — рече Лирин и натисна здраво светлоокия върху масата. — От тези принципи се ръководи всеки лекар, когато се наложи да избира между двама пациенти. Ако раните са еднакво тежки, заеми се първо с по-младия.
— Тогава се погрижи за сина ми!
— Ако раните не са еднакво опасни — продължи Лирин, — третирай първо най-тежката.
— Както ти казвам и аз!
— Третият принцип стои над тези два, Рошоне — рече Лирин и се приведе над него. — Лекарят трябва да знае кога не му е по силите да помогне на някого. Съжалявам, Рошоне. Щях да го спася, ако можех, кълна си. Но не мога.
— Не! — изкрещя Рошоне и отново почна да се бори да стане.
— Каладин! Бързо!
Каладин се втурна към него. Притисна напоената превръзка към брадичката и устата на Рошоне и така го принуди да вдиша изпаренията. Каладин не дишаше, както беше обучен.
Рошоне ревеше и викаше, но Лирин и Каладин го притискаха, а и той беше отслабнал от кръвозагубата. Скоро ревовете му позатихнаха. Още няколко мига и той почна да ломоти неразбираемо и да се усмихва на себе си. Лирин се върна към раната на крака, докато Каладин отиде да изхвърли превръзката с упойката.
— Не. Приложи на Рилир — баща му не вдигна поглед от работата си. — Само тази милост можем да проявим към него.
Каладин кимна и поднесе превръзката към лицето на ранения младеж. Дишането на Рилир се поуспокои, но той сякаш не можеше да долови промяната. После Каладин хвърли превръзката в мангала; огънят предотвратяваше действието на упойката. Бялата пухкава превръзка се сгърчи и покафеня, когато пламъците подхванаха краищата й и се заиздига дим.
Каладин се върна с гъбата и проми раната на Рошоне, докато Лирин я разглеждаше. Вътре имаше няколко парченца от бивника и лекарят си промърмори, докато вадеше щипците и острия като бръснач нож.
— Всичките могат да вървят в Преизподнята — рече Лирин, докато вадеше първото парченце кост. Зад гърба му Рилир престана да се движи. — Не им ли е достатъчно, че пращат половината от нас на война? Толкова ли им е притрябвало да търсят смъртта, дори когато живеят в мирен и тих град? Рошоне не биваше да търси проклетия белогръб.
— Търсил ли го е?
— Отидоха на лов — ядно издума Лирин. — Навремето с Уистиоу се шегувахме със светлооки като тях. Ако не можеш да убиваш хора, убиваш зверове. Е, това и получи, Рошоне.
— Татко — тихо се обади Каладин. — Той няма да е доволен от теб, когато се събуди.