Не. Нямаше оправдание за прерязването на артерията. Ала какво задължаваше Каладин да помага? Да се въздържи да помогне не беше същото като да убие. Просто не беше.
Каладин премисли това по десетки различни начини, разсъждаваше върху думите на баща си. И откритието го потресе. Той искрено осъзна, че би оставил Рошоне да умре на операционната маса. Така щеше да е по-добре за семейството на Каладин; така щеше да е по-добре за целия град.
Някога бащата на Каладин се смя на желанието му да иде на война. И наистина, сега, когато Каладин беше решил да стане пълноправен лекар, мислите и действията му от по-ранните години изглеждаха детински. Но Лирин смяташе, че Каладин е неспособен да убие. Та ти не можеш да настъпиш кремлинг, без да се почувстваш виновен, синко, каза му той. Да забиеш копието в човек съвсем няма да е толкова лесно, колкото ти явно си мислиш.
Но баща му грешеше. Това беше стряскащо, плашещо разкритие. Не беше празно бленуване за бойна слава. Беше истинско.
В този миг Каладин узна, че може да убива, ако трябва. Някои хора просто трябваше да се премахнат, като гангренясал пръст или смазан до невъзможност крак.
42
Просяци и кръчмарки
„Като бурята, която неизменно идва, ала винаги е неочаквана.“
— Взех решение — обяви Шалан.
Ясна вдигна поглед от проучването. С необичайна за нея почтителност, тя остави книгите настрани, седна с гръб към Булото и загледа Шалан.
— Отлично.
— Стореното от Вас беше и законно, и правилно в строгия смисъл на тези думи — подзе Шалан. — Но не беше морално и със сигурност не беше етично.
— Значи моралното и законното са различни неща?
— Почти всички философии са съгласни по това.
— Но какво мислите Вие?
Шалан се поколеба.
— Да. Можете да сте морален, без да следвате закона, и да сте аморален, като го следвате.
— Казахте, че направеното от мен е било „правилно“, но не и „морално“. Разликата между тези две неща изглежда по-трудна за определяне.
— Дадено действие може да е правилно — отговори Шалан. — То просто е нещо извършено, без оглед на намеренията. Убийството на четирима мъже при самозащита е правилно.
— Но не е морално?
— Моралът е приложим към Вашите намерения и към по-широкия контекст на случая. Да издирите мъжете, за да ги убиете, е аморално действие, Ясна, независимо от крайния резултат.
Ясна почука с нокът по писалището. На ръката й имаше ръкавица, надигната от камъните на счупения Превръщател. Минали бяха две седмици. Ясна със сигурност беше разбрала, че не действа. Как може да е толкова спокойна?
Дали тайно беше опитала да го поправи? Може би се опасяваше, че ако се разчуе за повредата, би загубила от политическото си влияние? Или беше разбрала, че нейният Превръщател е бил подменен? Дали пък, колкото и да беше невероятно, Ясна просто не беше опитвала да го ползва? Не след дълго Шалан трябваше да си тръгне. Ала ако тръгне преди Ясна да открие подмяната, Шалан би се изложила на опасността принцесата да изпробва фабриала веднага след нейното изчезване и така би привлякла подозренията право към себе си. Тревожното очакване едва не докарваше Шалан до лудост.
Най-сетне Ясна кимна и се върна към заниманията си.
— И нямате какво да кажете? — попита Шалан. — Аз току-що Ви обвиних в убийство.
— Не — отвърна Ясна. — Убийството е правно определение. Вие казахте, че съм убила неетично.
— Предполагам, че според Вас не съм права?
— Така е. Но приемам, че вярвате в това, което казвате, и влагате в него рационална мисъл. Прегледах Вашите бележки и съм уверена, че разбирате различните философии. В някои случаи намирам, че сте проявила голяма проницателност при тълкуването им. Урокът беше поучителен — Ясна отвори една книга.
— И това е всичко?
— Не, разбира се. Ще учим философия и по-нататък; засега съм доволна, че си създадохте здрава основа по темата.
— Но аз все пак реших, че грешите. Още мисля, че съществува някъде абсолютна Истина.