— Да. И Ви отне две седмици борба да стигнете до това заключение. — Ясна вдигна поглед и срещна очите на Шалан. — Не беше лесно, нали?
— Не.
— И все още се питате, нали?
— Да.
— Това е достатъчно. — Ясна леко присви очи и на устните й се появи утешителна усмивка. — Ако това ще Ви помогне да се преборите с чувствата си, дете, разберете, че аз наистина опитвах да направя добро. Понякога се чудя дали не мога да постигна повече с моя Превръщател. — Тя се върна към четивото си. — Свободна сте за остатъка от деня.
Шалан примигна.
— Моля?
— Свободна сте. Можете да си вървите. Правете каквото искате. Предполагам, че ще прекарате деня в рисуване на просяци и кръчмарки, но можете да избирате. Тръгвайте.
— Да, Ваше Сиятелство! Благодаря.
Ясна махна с ръка да я освободи и Шалан грабна скицника и излетя от нишата. Не беше получавала свободен ден от онзи път, когато излезе да рисува сама в градините. Получи кротко порицание за това; Ясна я беше оставила да си почива в стаята, а не да излиза и да рисува.
Шалан чакаше нетърпеливо паршите да я свалят на приземния етаж на Булото, после забързано излезе в приличната на пещера централна част. Вървя дълго, преди да стигне помещенията за гости и кимна за поздрав на старшите слуги там. Наполовина стражи, наполовина портиери, те следяха кой влиза и излиза.
Шалан забърза към своята стая, затвори вратата и извади Превръщателя от тайната си кесия. Топлата светлина на камъните обля лицето й в бяло и червено. Те бяха достатъчно големи и затова достатъчно ярки, та да не може да гледа право в тях. Всеки би струвал десет или двадесет броама.
Принуди се да ги скрие навън по време на последната буря, за да се заредят. Това само по себе си беше извор на тревога. Пое дълбоко дъх, коленичи и измъкна една дъсчица изпод леглото. Упражнява се в продължение на седмица и половина и още не можеше да накара Превръщателя да направи… хмм, да направи каквото и да е. Опита да почуква камъните, да ги върти, да тръска ръката си, да я огъва, точно както правеше Ясна. Изучаваше една подир друга картините, които беше нарисувала. Опита да говори, да се съсредоточи, даже да се моли.
Предния ден обаче намери една книга, която даваше може би полезен съвет. Там се твърдеше, че тананикането може да направи един Превръщател по-ефективен. Това беше случайна забележка, но повече не откри. Седна на леглото и се насили да се съсредоточи. Затвори очи, стисна пръчката и си представи как тя се превръща в кварц. После започна да тананика.
Нищо не се получи. Но Шалан продължи да тананика, опита различни тоналности, съсредоточи се възможно най-упорито. Задържа вниманието си върху задачата в продължение на половин час, ала накрая умът й започна да блуждае. Загриза я нова тревога. Ясна беше една от най-умните и най-проницателни учени в света. Тя би сложила Превръщателя на място, откъдето може да бъде взет. Дали преднамерено не беше подлъгала Шалан с фалшив фабриал?
Защо пък да си дава толкова труд? Защо просто не щракне капана и не разобличи Шалан като крадла? Обстоятелството, че не може да накара фабриала да работи, доведе Шалан до надхвърляне на разумните обяснения.
Спря да тананика и отвори очи. Пръчката не се беше променила. Толкова за този съвет, рече си Шалан и с въздишка остави пръчката настрани. Така се надяваше.
Изтегна се на леглото да почине и се вгледа в кафевия каменен таван, изсечен — като цялата сграда на Конклава — направо в планината. Тук камъкът нарочно беше оставен по-груб, за да наподобява свод на пещера. Беше доста красиво, по един изтънчен начин, който Шалан не беше забелязала досега. Цветовете и контурите на скалата се диплеха като вълни по повърхността на езеро.
Взе лист и почна да скицира шарките на скалата. Да се поуспокои с една скица, и пак щеше да се върне към Превръщателя. Може да го опита отново на другата ръка.
С въглена не можеше да представи цвета на различните слоеве, но можеше да улови омагьосващото им преплитане. Същинско произведение на изкуството. Дали някой каменоделец не го беше създал умишлено това изтънчено творение, или беше случайно? Усмихна се и си представи някой изморен каменоделец, който забелязва красивата структура на скалата и решава да изработи вълниста шарка заради собственото си удоволствие и усет за прекрасното.
Какво си ти?