Шалан изпищя и седна, а скицникът излетя от скута й. Някой прошепна тези думи. Чу ги ясно!
— Кой е там?
Мълчание.
— Кой е там! — рече тя по-високо. Сърцето й препускаше.
Оттатък вратата, в дневната се долавяше шум. Шалан скочи и скри ръката с фабриала под възглавницата, когато вратата се отвори със скърцане. Показа се една възрастна прислужница, тъмноока и облечена в бяло-оранжева униформа.
— Ох! — възкликна жената. — Нямах представа, че сте тук, Ваше Сиятелство. — Тя се поклони ниско.
Дворцова прислужница. Дошла е да почисти стаята, като всеки ден. Съсредоточена в мислите си, Шалан не я беше чула да влиза.
— Защо говори с мен?
— Да съм говорила с Вас ли, Сиятелна?
— Ти…
Не, гласът беше шепот и определено дойде отвътре в стаята на Шалан. Не може да е била прислужничката.
Потрепери и се огледа. Това беше глупаво. Малката стая се разглеждаше лесно. Нямаше Пустоносни нито в ъглите, нито под леглото.
Какво тогава беше чула? Шумовете от почистването, очевидно. Умът на Шалан явно просто беше изтълкувал тези случайни звуци като думи.
Тя си наложи да се успокои и хвърли поглед зад прислужничката, към дневната. Жената беше разчистила чашата и хляба. На стената беше облегната метла. Освен това вратата на стаята на Ясна беше открехната.
— Беше ли в стаята на Нейно Сиятелство Ясна? — поиска да узнае Шалан.
— Да, Ваше Сиятелство. Подредих писалището, оправих леглото…
— Сиятелната Ясна не обича в стаята й да влизат хора. На прислужниците е казано да не чистят тук. — Кралят беше заявил, че слугините му са най-внимателно подбрани и никога не са ставали кражби, но Ясна настоя никой да не влиза в спалнята й.
Жената пребледня.
— Съжалявам, Ваше Сиятелство. Не съм чула! Не са ми казали…
— Шшшт, всичко е наред — успокои я Шалан. — Ще поискаш да идеш при нея и да й кажеш какво си направила. Тя винаги забелязва дали вещите са местени. По-добре ще е за теб да отидеш при нея и да обясниш.
— Д-да, Ваше Сиятелство — жената отново се поклони.
— Всъщност — рече Шалан заради едно хрумване, — трябва да идеш сега. Няма смисъл да отлагаш.
Възрастната жена въздъхна.
— Да, разбира се, Ваше Сиятелство. — Тя се оттегли. След миг външната врата се затвори и заключи.
Шалан скочи, смъкна Превръщателя от ръката и го пъхна в кесията. Бързо излезе. Сърцето й препускаше. Странният глас беше забравен. Тя улови възможността да надзърне в стаята на Ясна. Нямаше вероятност да открие нещо полезно за фабриала, но не можеше да пропусне сгодния случай — не и когато можеше да се каже, че прислужничката е разместила вещите.
Съвсем бегло изпита вина. Вече беше откраднала от Ясна. В сравнение с това надзъртането в стаята беше нищо.
Спалнята беше по-голяма от тази на Шалан, ала и тя изглеждаше тясна заради неизбежната липса на прозорци. Половината място се заемаше от леглото на Ясна, четириного чудовище. Огледалото беше на отсрещната стена, до тоалетната масичка, откъдето Шалан беше откраднала Превръщателя. В стаята имаше още само скрин и писалище. От лявата му страна бяха натрупани книги.
Шалан никога не беше успявала да надзърне в бележките на Ясна. Може би беше записвала нещо за Превръщателя? Шалан седна пред писалището, припряно дръпна горното чекмедже и разрови четките за писане, въглените и хартията. Всички бяха спретнато подредени, а листовете бяха празни. В долното дясно чекмедже имаше мастило и празни тетрадки. В лявото пък имаше няколко справочника.
Оставаха й само книгите. Ясна би трябвало да носи повечето от тетрадките по време на работа. Но… да, тук бяха останали няколко. С трепкащо сърце, Шалан взе три тънки книжки и ги сложи пред себе си.
Бележки за Уритиру, гласеше надписът в първата. Явно тетрадката беше пълна с цитати от различни намерени от Ясна книги и бележки върху тях. Всички се отнасяха до това място, Уритиру. По-рано принцесата го беше споменала на Кабсал.
Шалан остави тетрадката настрани и надзърна в следващата с надеждата да намери нещо за Превръщателя. Тя също беше изпълнена от край до край, но нямаше заглавие. Шалан отвори на различни места и прочете някои бележки.
„Онези от пепел и огън, които убиваха безмилостно на рояци пред очите на Вестителите…“ Записано в Масли, страница 337. Потвърдено от Колдвин и Асава.