„Отнемат светлината, където и да се промъкнат. Обгоряла кожа.“ Кормшен, страница 104.
В записите на детски народни приказки Инниа говори за Пустоносните, които са „Като бурята, която неизменно идва, ала винаги е неочаквана.“ Думата „Опустошение“ е употребена два пъти във връзка с идването им. Виж страници 571, 59 и 64 от Приказки край огнището.
„Те се меняха, дори докато се сражавахме с тях. Като сенки бяха, преобразяваха се бързо, както пламъкът танцува. Недейте ги подценява заради онова, което виждате в началото.“ Твърди се, че този откъс е от думите на Талатин, Сияен рицар от Ордена на Каменните. Източникът — Въплъщение от Гувлоу — обикновено се приема за достоверен, макар че цитатът тук е от препис на фрагмент от загубената Поема за седмата утрин.
И все в този дух. Страници и страници. Ясна я беше обучила да си води бележки така — когато тетрадката се изпълни, достоверността и полезността на всяка бележка може да се прецени и тя може да се препише в тетрадка по по-определена тема.
Шалан свъсено прегледа и последната тетрадка. Бележките вътре бяха за Натанатан, Ничиите хълмове и Пустите равнини. Събрани бяха наблюдения на ловци, изследователи и търговци, търсещи речен път до Нови Натанан. От трите тетрадки най-голяма беше тази за Пустоносните.
Пак Пустоносните. Много хора по селата шепнешком говореха за тях и за други чудовища от мрака. Стържещите или шепотите на бурята, или дори страшните нощни духчета. Строгите наставници бяха научили Шалан, че това са суеверия, измислици на Загубените Сияйни, който използвали приказки за чудовища, за да оправдаят господството си над човешкия род.
Ардентите пък учеха друго. Според тях Загубените Сияйни — наричани навремето Сияйни Рицари — са отблъснали Пустоносните във войната за Рошар. Според ардентите едва след разгрома на Пустоносните и оттеглянето на Вестителите е последвало падението на Сияйните.
И двете групи казваха, че Пустоносни няма. Измислици или отдавна разгромени врагове, резултатът беше един. Шалан би могла да приеме някои хора — дори някои учени — да вярват, че Пустоносните съществуват и до днес и преследват човеците. Но скептичната Ясна? Ясна, която отричаше съществуването на Всемогъщия? Възможно ли беше наистина да е толкова побъркана, че да отхвърля съществуването на Бога, но да приема съществуването на митичните му противници?
На външната врата се почука. Шалан скочи и сложи ръка на гърдите си. Бързо намести тетрадките както си бяха. После смутено се завтече към вратата. Ясна няма да почука, глупаче, рече си тя, отключи и открехна малко вратата.
Отвън стоеше Кабсал. Хубавият светлоок ардент вдигна една кошница.
— Получих сведения, че имате свободен ден — той подрусна кошницата дружелюбно. — Бихте ли желали малко сладко?
Шалан се успокои, после погледна към стаята на Ясна. Наистина трябваше да проучи повече. Обърна се към Кабсал с намерението да му откаже, но очите му бяха така приканващи. Намекът за усмивка на лицето му, добронамереното и спокойно държание.
Ако отиде с Кабсал, Шалан би могла да го пита какво знае за Превръщателите. Това обаче не решаваше въпроса за нея. Истината беше, че тя се нуждаеше от почивка. Напоследък беше толкова напрегната, умът й беше претъпкан с философии, всеки свободен миг отиде за изпробване на Превръщателя. Чудно ли беше тогава, че чува гласове?
— Бих желала малко сладко — заяви тя.
— Сладко от плода на истината — рече Кабсал и вдигна малкото зелено бурканче. — От Азир е. Местните легенди казват, че който яде от тези плодове, ще говори само истината до залез-слънце на другия ден.
Шалан вдигна вежда. Седяха върху възглавнички и одеяло в градините на Конклава, недалеч от мястото, където Шалан за пръв път изпробва Превръщателя.
— И това е вярно?
— Надали — отговори Кабсал и отвори сладкото. — Плодовете са безобидни. Но при изгаряне листата и стъблата изпущат дим, който причинява опиянение и възбуда. Явно хората често са събирали такива стъбла за огньовете. Сядат край огъня, хапват от плодовете и прекарват доста… интересна нощ.
— Чудно защо… — подхвана Шалан, но прехапа устна.
— Какво? — настоя Кабсал.
Тя въздъхна.
— Чудно защо не са станали известни като плодчета на раждането, като имаме предвид… — Шалан се изчерви.
Кабсал се разсмя.