— Нямате нищо отшелническо. С такава лекота разговаряте.
— Трябваше да се науча. През по-голямата част от детството си бях сама, затова ненавиждам скучни събеседници.
Кабсал се усмихна, макар че очите му останаха угрижени.
— Срамно е на личност като Вас да липсва внимание. Все едно да окачиш красива картина с лице към стената.
Шалан се облегна на скритата и ръка и дояде хляба.
— Не бих казала, че ми е липсвало внимание, със сигурност не и количествено. Моят баща ми обръщаше много внимание.
— Чувал съм за него. Носи му се славата на строг човек.
— Той е… — трябваше да се престори, че баща й е още жив. — Баща ми е човек на честта и добродетелта. Само че никога по едно и също време.
— Шалан! Това може би е най-остроумното нещо, което съм чувал от Вас.
— И може би най-вярното. За съжаление.
Кабсал я погледна в очите и затърси нещо. Какво видя?
— Не личи много да Ви е грижа за Вашия баща.
— Поредното вярно твърдение. Виждам, че плодовете действат и на двама ни.
— Правилно ли схващам, че е опасен човек.
— Да, но никога за мен. Аз съм твърде ценна. Неговата идеална, съвършена дъщеря. Разбирате ли, баща ми е точно от типа хора, които биха окачили картина наопаки. Така няма да я мърсят недостойни очи и да я докосват недостойни пръсти.
— Срамота. Изглеждате ми съвсем досегаема.
Тя го изгледа косо.
— Казах Ви, спрете с тези закачки.
— Това не бяха закачки — отвърна й той и я погледна с дълбоки сини очи. Настойчиви очи. — Вие събуждате любопитството ми, Шалан Давар.
Тя усети как сърцето й блъска; странно, но едновременно с това в нея се надигна паника.
— Не бива да събуждам любопитство.
— Защо не?
— Любопитство предизвикват логическите загадки. Математическите изчисления могат да предизвикват любопитство. Политическите ходове привличат вниманието. Но жените… те трябва да са просто смайващи.
— А ако съм започнал да смятам, че започвам да Ви разбирам?
— Тогава съм в много неизгодно положение — каза тя. — Понеже не разбирам себе си.
Той се усмихна.
— Не бива да говорим по този начин, Кабсал. Вие сте ардент.
— Човек може да напусне ардентията, Шалан.
Направо я разтърси. Той я гледаше настойчиво, без да мига. Хубав, сладкодумен, остроумен. Това може много бързо да стане много опасно, рече си тя.
— Ясна смята, че се навъртате около мен, понеже искате нейния Превръщател — избъбри Шалан. После потръпна. Идиотка! Това е отговорът ти, когато един мъж намеква, че може да изостави служенето си на Всемогъщия, за да бъде с теб?
— Сиятелната Ясна е твърде умна — продължи Кабсал и си отряза още едно парче хляб.
Шалан примигна.
— О, хм. Имате предвид, че е права?
— Да и не — отговори Кабсал. — Светилището много, много би желало да получи този фабриал. Смятах евентуално да потърся помощта Ви.
— Но?
— Но началството ми реши, че идеята е ужасна. — Намръщи се. — Смятат, че кралят на Алеткар е достатъчно избухлив, та да тръгне на война с Карбрант заради това. Превръщателите не са Мечове, но могат да бъдат точно толкова важни. — Поклати глава и отхапа от хляба. — Елокар Колин би трябвало да го е срам, задето оставя сестра му да използва фабриала, при това по толкова банален начин. Но ако го бяхме откраднали… Е, щеше да се почувства из целия ворински Рошар.
— Наистина? — попита Шалан и й призля.
Той кимна.
— Повечето хора не мислят за това. Аз също не се замислях. Кралете господстват и воюват с Остриетата — но армиите им съществуват благодарение на Превръщателите. Представяте ли си колко снабдителни пътища и работници по поддръжката заменят те? Без тях войната е направо невъзможна. Ще трябват стотици коли с храна всеки месец!
— Предполагам… че това ще е проблем. — Тя пое дъх. — Тези Превръщатели ме привличат неудържимо. Винаги съм се питала какво ли ще е усещането, когато си служиш с тях.
— И аз.
— Никога ли не сте го правил?
Той поклати глава.
— В Карбрант няма нито един.
Правилно, помисли си тя. Разбира се. Затова кралят се нуждаеше от Ясна, за да помогне на внучката му.