Каладин излезе от казармата и пристъпи на светло. Тогава застина.
Хората бяха строени и чакаха. Група опърпани мостови в кафеви кожени елеци и къси панталони до коляното. Мръсни ризи с навити до лактите ръкави и връзки отпред. Мърлява кожа, рошави коси. Сега обаче — заради подарения на Скалата бръснач — всички бяха или с грижливо подрязани бради, или гладко избръснати. Всичко по тях беше вехто. Но лицата им бяха чисти.
Каладин колебливо вдигна ръка към лицето си и докосна своята занемарена черна брада. Мъжете, изглежда, чакаха нещо.
— Какво? — попита той.
Те се разшаваха от неудобство и току поглеждаха към дърводелския двор. Чакаха го да поведе упражнението, разбира се. Но да се упражняват беше безплодно. Понечи да им го каже, но замълча, когато видя как нещо се приближава. Четирима мъже, понесли паланкин. До паланкина крачеше висок човек във виолетова дреха като на светлоок.
Хората от отряда се извърнаха да погледнат.
— Това пък какво е? — полюбопитства Хобер и почеса дебелия си врат.
— Това ще да е заместникът на Ламарил — отвърна Каладин и лекичко си проправи път през строените мостови. Сил долетя и кацна на рамото му, когато паланкинът спря пред него и се обърна настрани, при което се видя тъмнокоса жена с лъскава виолетова рокля със златни глифи. Разположила се беше на една страна върху лежанка с възглавници. Очите й бяха бледосини.
— Аз съм Сиятелната Хашал — рече тя с лек колинарски акцент. — Моят съпруг, Сиятелният господар Матал, е вашият нов капитан.
Каладин преглътна отговора си. Имаше известен опит със светлооки, които биваха „повишени“ на такъв пост. Самият Матал не каза нищо. Само си стоеше с ръка върху ефеса на меча. Беше висок — почти колкото Каладин — ала мършав. Фини ръце. Явно мечът не беше работил много.
— Уведомени сме — рече Хашал, — че този отряд е недисциплиниран. — Присви очи и се взря в Каладин. — Ти явно си преживял съда на Всемогъщия. Имам за теб послание от висшестоящите. Всемогъщият ти е дал възможност отново да се докажеш като мостови. Това е всичко. Мнозина се опитват да прочетат нещо повече в случилото се, затова върховният принц Садеас забрани разни заплеси да идват да те гледат. Съпругът ми не възнамерява да ръководи мостовете небрежно като предшественика си. Съпругът ми е много уважаван и тачен приближен на самия Садеас, а не е някакъв си почти тъмноок помияр като Ламарил.
— Нима? — вметна Каладин. — Как тогава е стигнал до тази нужникарска служба?
Хашал не показа и намек за раздразнение при тази забележка. Щракна с пръсти и един от войниците излезе напред и стовари дръжката на копието си в корема на Каладин.
Каладин улови оръжието — старите му рефлекси още бяха доста бързи. В ума му проблеснаха различните възможности; направо видя боя, преди да се случи.
Дръпни копието, извади войника от равновесие.
Стъпи напред и удари с лакът предмишницата му, за да пусне оръжието.
Вземи оръжието, обърни го и удари войника отстрани по главата.
Завърти се и с удар помети двамата, които идват да помогнат на другаря си.
Вдигни копието за…
Не. Така просто щеше да ги накара да го убият.
Каладин пусна дръжката на копието. Войникът примигна от изненада, че един прост мостови е блокирал удара му. Намръщи се, вдигна копието и с дръжката му удари Каладин по главата.
Каладин се остави на удара, превъртя се, позволи да го хвърли на земята. Главата му кънтеше от удара, но световъртежът престана след миг. Щеше да има главоболие, но вероятно се беше разминал с мозъчното сътресение.
Легнал на земята, пое дълбоко дъх няколко пъти и сви ръце в юмруци. Пръстите му сякаш горяха от допира с копието. Войникът се върна на място до паланкина.
— Никаква небрежност — спокойно продължи Хашал. — И щом се налага да знаеш, то знай, че моят съпруг помоли за това назначение. Мостовите отряди са от съществено значение за успеха на Сиятелния господар Садеас във Войната на Разплатата. Слабото им командване по времето на Ламарил беше позорно.
Скалата приклекна и помогна на Каладин да се изправи на крака, като се чумереше на светлооките и техните войници. Каладин стана с олюляване, притиснал главата си с ръка. Напипа нещо хлъзгаво и влажно и вадичка кръв се стече по врата към рамото му.