— Ще продължим да харчим от сферите — каза Хесина. — По една на всеки няколко месеца. Отчасти за да преживяваме, макар че моето семейство предложи припаси. Но по-скоро, за да продължи Рошоне да мисли, че се огъваме. И тогава ще те отпратим. Неочаквано. Ти ще заминеш, а сферите ще са на сигурно място в ръцете на ардентите, за да се ползват като стипендия през годините, когато учиш.
Каладин разбра и примигна. Не губеха. Побеждаваха.
— Помисли само, Каладин! — рече Тиен. — Ще живееш в един от най-великите градове в света! Ще бъде толкова вълнуващо. Ще бъдеш учен мъж, като татко. Ще имаш писари да ти четат от всяка книга, която си пожелаеш.
Каладин отметна мократа коса от челото си. От Тиен това звучеше по-великолепно, отколкото той мислеше. Тиен, разбира се, можеше да изкара и някоя тинеста локва великолепна.
— Вярно е — додаде майка му, все още загледана в небето. — Можеш да учиш математика, история, политика, тактика, природни науки…
— Не са ли това неща, които се учат от жените? — попита свъсено Каладин.
— Учат ги светлооките жени. Но има и мъже учени. Макар и не толкова много.
— И всичко това, за да стана лекар.
— Няма да ти се налага да ставаш лекар. Животът си е твой, синко. Ако поемеш по пътя на лечителя, ние ще се гордеем. Но недей да се водиш от чувството, че трябва да преживееш живота на баща си вместо него. — Тя сведе поглед към Каладин и примигна да отпъди дъждовната вода от очите си.
— А какво друго бих могъл да правя? — попита смаяно Каладин.
— Има много професии за мъже с остър ум и добро образование. Ако наистина искаш да изучиш всички изкуства, можеш да станеш ардент. Или може би бурегадател.
Бурегадагел. Каладин машинално посегна към молитвата, пришита на левия му ръкав в очакване на деня, когато той щеше да я изгори, за да получи помощ.
— Те се стремят да предсказват бъдещето.
— Не е същото. Ще видиш. Има толкова много неща, които да изследваш, толкова много места, където умът ти да броди. Светът се променя. Последното писмо от моето семейство описва удивителни фабриали, като писалки, които могат да пишат на големи разстояния. Може би не е далеч времето, когато и мъжете ще се учат да четат.
— Никога не бих желал да науча нещо такова — рече потресен Каладин и хвърли поглед към Тиен. Наистина ли майка им говореше такива неща? Но тя винаги си беше такава. Свободна и в мислите, и в думите си.
И все пак, да стане бурегадател… Те изучаваха бурите, предсказваха ги — да — но учеха за тях и за техните тайни. Изучаваха самите ветрове.
— Не. Искам да бъда лекар. Като баща ми.
Хесина се усмихна.
— Ако това е твоят избор, то ние — както казах — ще се гордеем с теб. Но баща ви и аз просто искаме да знаеш, че можеш да избираш.
Седяха така някое време и оставиха дъждовната вода да ги намокри. Каладин продължаваше да проучва сивите облаци и да се чуди какво толкова интересно намира Тиен в тях. Най-сетне чу шляпане долу и край къщата се показа лицето на Лирин.
— Какво, за… И тримата? Какво правите там горе?
— Пируваме — отвърна небрежно Хесина.
— С какво?
— С необичайното, скъпи.
— Знаеш ли, скъпа, можеш да си доста странна — въздъхна Лирин.
— Нали точно това казах?
— Печелиш. Е, идвайте. На площада има събрание.
Хесина се навъси. Стана и слезе по покрива. Каладин погледна Тиен и двамата се изправиха. Каладин пъхна дървеното конче в джоба и внимателно заслиза, като внимаваше да не се подхлъзне по камъните, а обущата му джвакаха. Студена вода се стичаше по лицето му, когато слезе на земята.
Последваха Лирин към площада. Бащата на Каладин изглеждаше разтревожен и вървеше с онази съкрушена прегърбена походка, на която беше навикнал напоследък. Може би това беше преструвка за заблуда на Рошоне, ала Каладин виждаше и нещо истинско в нея. На Лирин не му се нравеше да се откаже от сферите, макар и това да беше част от измамата. Доста приличаше на предаване.