Корпорация „Воин“ Сократ, собственик. Специализиран в: Парадокси, Хумор и Промени. Само при спешност!
— Не загрявам какъв е номерът — промърморих аз. — Тази картичка променя ли се?
— Всичко се променя — отвърна той.
— Да, знам, но това тук може да изчезва и да се появява отново, така ли?
— Всичко изчезва и се появява отново.
— Сократ, когато я показах на Рик, на нея нямаше нищо.
— Такива са Правилата на Дома — усмихна се той и сви рамене.
— Хич не ми помагаш, искам да зная как…
— Зарежи това — каза той. — Забрави го.
Лятото бързо отмина сред напрегнати тренировки и срещи до късна нощ със Сократ. Половината време правехме медитация, а през останалото работехме в гаража или просто си почивахме на чаша чай. В такива моменти го питах за Джой, копнеех да я видя отново. Но Сократ не ми казваше нищо.
Краят на ваканцията наближаваше и умът ми се върна към предстоящите лекции. Реших да отлетя до Лос Анджелис и да навестя за около седмица родителите си. Смятах да оставя моя валиант тук на гараж, а в Лос Анджелис да си купя мотоциклет, с който да се движа там.
Обикалях по булевард „Телеграф“ да си купя някои неща и тъкмо бях излязъл от аптеката с паста за зъби в ръка, до мен дойде един кльощав тийнейджър — толкова близо, че долових застоялата миризма на алкохол и пот.
— Да можеш да ми дадеш малко дребни? — попита ме той, без да ме поглежда.
— Не, съжалявам — отговорих му аз, без да изпитвам никакво съжаление.
Докато отминавах, си помислих: „Хвани се да бачкаш“. После в ума ми изплува неясно чувство за вина, бях отказал на просяк без пукнато петаче. Надигнаха се гневни мисли: „Ама не бива така да се завира в хората!“
Бях извървял половин пряка, преди да осъзная целия този мисловен шум, който ме бе изпълнил, и породеното от него напрежение — само защото някакъв тип ме бе помолил за пари, а аз му бях отказал. И в същия миг махнах с ръка на всичко. Стана ми по-леко, поех дълбоко дъх, отърсих се от напрежението и насочих вниманието си към прекрасния ден.
Вечерта на бензиностанцията съобщих на Сократ новината си.
— Сок, отлитам до Лос Анджелис за няколко дни да се видя с нашите. Ще си купя мотоциклет, докато съм там. А, и току-що научих днес, че Федерацията по гимнастика на Съединените щати ни изпраща със Сид в Любляна, Югославия, на Световния шампионат по гимнастика. Смятат, че двамата сме потенциални олимпийци и искат да ни покажат малко. Какво ще кажеш?
За моя изненада Сократ само сви вежди и отвърна:
— Каквото трябва да стане — ще стане.
Реших да подмина това и тръгнах към вратата.
— Е, довиждане засега, Сок. Ще се видим след няколко седмици.
— Ще се видим след няколко часа — каза ми в отговор той. — Чакай ме на обяд пред фонтана „Лудвиг“.
— Добре — отговорих аз, чудейки се какво ли има предвид. После му пожелах лека нощ.
Спах около шест часа и хукнах към фонтана, точно пред Студентския съюз. Фонтанът се казваше „Лудвиг“, на името на едно куче, което често цамбуркаше в него. Сега няколко други кучета лудуваха и цамбуркаха там, разхлаждайки се от августовската жега, няколко малки дечица също пляскаха в плитката вода.
Точно когато прочутата камбанария на Бъркли — Кампанил — започна да отмерва 12 часа, видях сянката на Сок в нозете си. Още не бях се разсънил съвсем.
— Да повървим — каза ми той.
Тръгнахме през университетския комплекс, минахме покарай зала „Спроул“, покрай Школата по оптометрия и болницата „Коуъл“, после покрай футболния стадион и се заизкачвахме по възвишенията на Строубери каньон.
Най-сетне той заговори.
— Дан, при теб вече започна един съзнателен процес на трансформация. Той вече е необратим, връщане назад няма. Опиташ ли се да го сториш, ще завършиш с полудяване. Сега можеш да вървиш само напред, вече си обвързан.
— Искаш да кажеш, като с някоя институция ли? — опитах да се пошегувам.
Той се засмя.
— Може би има известни прилики.
После продължихме да вървим мълчаливо в сянката на храстите, избуяли покрай пътеката за крос.
— След определена точка никой не може да ти помогне, Дан. Аз ще те напътствам още малко, но после дори аз ще трябва да се отдръпна и ти ще бъдеш сам. Ще бъдеш подложен на сурово изпитание, преди да си готов. Ще трябва да развиеш в себе си огромна вътрешна сила. Надявам се само това да стане навреме.
Лекият бриз откъм Залива бе спрял и въздухът беше горещ, въпреки това аз потръпнах. И треперейки в жегата, видях как един гущер се шмугна през храстите. Последните няколко думи на Сок току-що стигнаха до съзнанието ми. Вдигнах поглед към него. Нямаше го.
Изпитал страх, без да зная защо, аз забързах обратно по пътеката. Тогава още не знаех, но подготовката ми бе приключила. Сега започваше същинската тренировка. И щеше да започне с едно изпитание, от което за малко да не оцелея.