Това докосна една чувствителна струна.
— Струва ми се, че може да се сравни с гимнастиката, Сок.
Дори човек, който е с наднормено тегло, или пък кекав, или тромав, може да стане чудесен гимнастик, обаче с много по-дълга и трудна подготовка.
— Да, точно така стоят нещата. И едно мога да ти кажа: твоята пътека ще бъде много стръмна.
Главата ми изгаряше в треска, започваше да ме боли цялото тяло. Подпрях се пак на бюрото и с ъгълчето на очите видях как Сократ идва до мен и посяга към главата ми. „О, не, не сега, не съм в състояние“, помислих си аз. Той обаче само пипна пламналото ми чело. После провери жлезите на шията ми, вгледа се внимателно в лицето и очите ми и продължително измери пулса ми.
— Дан, енергиите ти са доста разбалансирани, далакът ти, изглежда, е увеличен. Съветвам те да отидеш на лекар тази вечер, още сега.
Чувствах се наистина окаяно, когато докуцуках до болницата „Коуъл“. Гърлото ми изгаряше, болеше ме цялото тяло. Лекарят потвърди диагнозата на Сок — далакът ми е силно увеличен. Бях с тежка мононуклеоза и ме приеха в клиниката.
През тази първа трескава, накъсана нощ сънувах, че единият ми крак е огромен, а другият — съсухрен. Когато се опитвах да се залюлея на успоредката или да направя кълбо, всичко излизаше изкривено и аз падах, падах и падах до късния следобед на следващия ден, когато Сократ дойде с букет изсушени цветя.
— Сократ — казах немощно аз, зарадван от неочакваното му посещение, — не трябваше.
— Да, трябваше — отговори той.
— Ще кажа на сестрата да ги сложи във ваза и ще си мисля за теб, като ги погледна — слабо се усмихнах аз.
— Те не са за гледане, за ядене са — каза той и излезе от стаята. След няколко минути се върна с чаша гореща вода. Стри малко от цветята, сложи ги в една марля, която бе донесъл и потопи торбичката чай във водата. — Този чай ще те подсили и ще спомогне за пречистването на кръвта. Ето, пий.
Беше горчиво на вкус — явно силно лекарство.
После извади шишенце с жълта течност, в която плуваха други стрити билки и започна да втрива течността дълбоко в десния ми крак, точно над белега. Зачудих се какво ли би казала сестрата, много хубава млада жена с вид на бизнесдама, ако влезеше в този момент.
— Какво е това жълто нещо в шишенцето, Сок?
— Урина, с малко билки.
— Урина ли! — възкликнах аз, докато хващах крака си и с отвращение го отдръпнах.
— Не ставай глупав — каза той, хвана крака ми и го притегли обратно. — Урината е много почитан еликсир в древните лечителски традиции.
Затворих уморените си очи, главата ми пулсираше като тъпани в джунгла. Усетих треската отново да се засилва. Сократ сложи ръка на главата ми, после хвана китката ми и премери пулса.
— Добре е, билките действат. Довечера ще бъде върхът на кризата, но утре ще се чувстваш по-добре.
Успях да промълвя едва чуто:
— Благодаря ви, доктор Сок.
Той се пресегна и сложи ръка на слънчевия ми сплит. Почти в същия миг всичко в тялото ми се напрегна. Струваше ми се, че главата ми ще се пръсне. Треската направо ме изгаряше, жлезите ми пулсираха. Най-лошо от всичко беше една ужасна, прогаряща болка в десния крак, на мястото на раната.
— Стига, Сократ, спри това! — извиках.
Той отдръпна ръка и аз се сринах в леглото.
— Само въведох в тялото ти малко повече енергия, отколкото си свикнал да има — обясни той. — Това ще ускори процеса на оздравяване. Усещането за горене е само там, където имаш възли. Ако се беше освободил от задръстванията — ако умът ти беше чист, сърцето — отворено, и тялото ти — освободено от напрежението, ти щеше да усетиш тази енергия като неописуемо удоволствие — по-хубаво и от секса. Щеше да ти се стори, че си в рая и в известен смисъл щеше да си прав.
— Понякога ме плашиш, Сократ.
— По-висшите хора винаги внушават боязън и страхопочитание — засмя се той. — В някои отношения ти също си по-висш, Дан, поне отвън. Изглеждаш като воин — строен, гъвкав и силен, благодарение на дългата си подготовка като гимнастик. Но ти предстои да свършиш още много работа, докато извоюваш този вид здраве, на което се радвам аз.
Бях прекалено слаб, за да споря. Влезе сестрата.
— Време е да ви премерим температурата, господин Милман. Сократ учтиво стана при влизането й. Аз лежах в леглото бледен и окаян на вид. Никога досега не бях усещал толкова силно контраста между нас двамата. Сестрата се усмихна на Сократ и той й се ухили широко в отговор.
— Мисля, че с малко почивка синът ви ще бъде съвсем наред — каза тя.