— Чудесно. Е, до тогава — той подаде на Сок пет долара за бензина и си тръгна.
Заинтересувах се за Джоузеф.
— И той ли е воин като теб, Сок?
— Никой не е воин като мен — отвърна той и се засмя. — Нито пък някой би го пожелал. Всеки мъж или жена има природни дарби. Докато ти, например, се отличаваш в гимнастиката, Джоузеф е майстор в приготвянето на храна.
— Искаш да кажеш в готвенето?
— Не точно. Джоузеф почти не обработва топлинно храната, това разгражда природните ензими, нужни за пълното й смилане. Той приготвя естествени храни по начин, който скоро сам ще видиш. Веднъж опиташ ли кулинарната магия на Джоузеф, повече няма да стъпиш в закусвалня за бързо хранене.
— И какво му е толкова особеното на неговото готвене?
— Всъщност само две неща — и двете много фини. Първо, той влага цялото си внимание в това, което прави, второ, любовта, в буквалния смисъл, е една от основните съставки на всичко, което прави. Вкусът й ти остава дълго време след яденето.
Смяната на Сок — един върлинест тийнейджър, пристигна с обичайното си изръмжаване вместо поздрав. Ние си тръгнахме, пресякохме улицата и поехме на юг. Забързах, накуцвайки, за да следвам широката крачка на Сократ. Спускахме се по живописни малки улички, за да избегнем претовареното движение в този час на сутринта.
Под стъпките ни шумоляха изсъхнали листа, докато минавахме край многообразието от сгради, характерно за жилищния район на Бъркли — смесица от стилове — викториански, испански колониален, неоалпийски фънк и подобните на кутийки малки блокове, подслоняващи повечето от 30-те хиляди студенти.
Както вървяхме, Сократ заговори:
— Дан, ще ти е нужно огромно количество енергия, за да се провреш през мъглите на ума си и да откриеш вратата. За тази цел е изключително важно да се заемеш с пречистващи, възстановителни практики.
— Би ли повторил малко по-ясно, моля?
— Ще те разглобим, ще те почистим и после пак ще те сглобим.
— О, защо не ми го каза така още първия път? — подразних го аз.
— Ще трябва да усвоиш наново всяка своя човешка функция — движение, спане, дишане, мислене, усещане и особено хранене. От всички човешки дейности храненето е едно от най-важните неща за стабилизирането ти.
— Чакай малко, Сократ. С храненето наистина нямам никакви проблеми. Аз съм строен, общо взето се чувствам доста добре, а гимнастиката доказва, че имам достатъчно енергия. Каква разлика, ако променя няколко неща в диетата си?
— Сегашната ти диета — каза той и вдигна поглед към слънчевите клони на едно красиво дърво — може да ти дава „нормално“ количество енергия, но голяма част от това, което ядеш, те кара да се чувстваш отпаднал, отразява се негативно на настроението ти, понижава твоето ниво на осъзнаване и не позволява на тялото ти да достигне оптимална жизненост. Неуравновесената диета оставя в организма ти токсични вещества, което в дългосрочен план засяга дълголетието ти. Повечето от твоите душевни и емоционални проблеми могат да се сведат до минимум просто като отделяш внимание на правилното хранене.
— Как може смяната на диетата да се отрази на енергията ми? — възразих аз. — Искам да кажа, аз поемам калории, а те представляват определено количество енергия.
— Това е традиционният възглед, но той е повърхностен, воинът трябва да различава по-фини въздействия. Основният ни източник на енергия в тази система — каза той и с широк жест изобрази Слънчевата система, — е слънцето. Но общо взето, човешкото същество — тоест ти…
— Мерси за комплимента.
— … на сегашното си ниво на еволюция не е развило способността да използва пряко слънчевата енергия, ти не можеш да „се храниш със слънчева светлина“, освен по някои ограничени начини. Когато човечеството най-сетне развие тази способност, храносмилателните органи ще закърнеят и компаниите, които произвеждат разхлабителни, ще фалират. Но засега храната е тази форма на складирана слънчева светлина, която ти е нужна.
Правилната диета ще ти позволи да използваш възможно най-пряко слънчевата енергия. Произтичащото от нея натрупване на енергия ще отвори сетивата ти, ще разшири осъзнаването ти и ще изостри концентрацията ти като бръснач.
— И всичко това ще стане само като престана да ям тарталети?
— Да, като престанеш да ядеш тарталети и още някои други боклуци.
— Веднъж един японски гимнастик-олимпиец ми каза, че не се броят лошите ти навици, а само добрите.
— Това означава, че добрите ти навици трябва да станат толкова силни, че да анулират безполезните — Сократ посочи напред към едно малко кафене на „Шатък“, близо до „Ашби“. Бях минавал много пъти оттам, без всъщност да го забележа.