— От всичко това виждам, че си страхотен спец по ядките и заядките, Сок — измрънках аз.
На връщане минахме покрай един магазин за хранителни стоки. Понечих да вляза и да си купя нещо сладко, но си спомних, че повече не ми се позволява да ям купешки сладкиши до края на живота ми! А пък през следващите шест дни и двадесет и три часа изобщо нищичко нямаше да ям.
— Сократ, гладен съм.
— Никога не съм казвал, че тренировката на един воин е фасулска работа.
Минахме през територията на университета точно в почивката, така че площад „Спроул“ гъмжеше от хора. Заглеждах се с копнеж подир красивите състудентки. Сократ докосна ръката ми.
— Това ми напомни още нещо, Дан: кулинарните сладости не са единствената глезотия, която ще трябва да избягваш известно време.
— Виж ти! — заковах се на място. — Искам да бъда напълно сигурен, че не съм те разбрал погрешно, Сок. Може ли по-конкретно?
— О, да. Можеш естествено да се наслаждаваш на близки, сърдечни връзки, но докато не станеш достатъчно зрял, ще трябва да се въздържаш напълно от сексуални занимания. Казано още по-просто: дръж си го в гащите.
— Но, Сократ — оспорих думите му аз, сякаш животът ми беше изправен пред съд, — това е старомодно, пуританско, безсмислено и нездравословно. Едно е да намаля храната, но това тук е съвсем друго! — И започнах да му привеждам цитати от „Философията на «Плейбой», Албърт Елис, Робърт Римър, Джаклин Сюзън и «Маркиз дьо Сад». Прибягнах дори до «Рийдърс Дайджест» и рубриката «Скъпи Аби», но нищо не го трогна.
Той каза:
— Излишно е да се захващам да ти обяснявам доводите си, просто се налага в бъдеще да намираш тръпка в свежия въздух, прясната храна, прясната вода, прясното осъзнаване и слънчевата светлина.
— Как изобщо мога да следвам всички правила, които ти ми налагаш?
— Поразмишлявай над последния съвет, който Буда е дал на последователите си.
— И какво им е казал той? — попитах го и зачаках вдъхновителен отговор.
— «Правете възможно най-доброто» — и след тези думи той се загуби в тълпата.
През следващата седмица започнаха ритуалите по моето посвещаване. Докато стомахът ми къркореше, Сократ изпълваше нощите ми с «основни» упражнения, учеше ме как да дишам по-дълбоко и по-бавно — със затворена уста и език допрян до небцето. Бъхтех се да правя възможно най-доброто, изпаднал в някаква летаргия, в очакване на следващия ми (уф!) разреден плодов сок и билков чай, мечтаех си за пържоли и палачинки. А всъщност никога не съм обичал особено пържолите и палачинките!
Един ден той ми казваше да дишам от корема, а на следващия — да дишам от сърцето. Започна да ми прави забележки за походката, за начина, по който говоря или че очите ми блуждаели из стаята така, както «умът ми блуждаел из вселената». Нищо, което правех, изглежда не го удовлетворяваше.
Непрекъснато ме поправяше, понякога спокойно, понякога много остро. «Правилната стойка е начин да бъдеш в унисон с гравитацията, Дан. Правилната нагласа е начин да бъдеш в унисон с живота.» И неща от този род.
Третият ден от диетата беше най-тежък. Чувствах се отмалял и разнебитен, имах главоболие и лош дъх.
— Всичко е част от пречистващия процес, Дан. Тялото ти се изчиства, освобождава се от натрупаните токсини.
По време на тренировките единственото, което правех, бе да разтягам мускулите си в легнало положение.
На седмия ден от диетата се чувствах наистина много добре — дори взех да се перча. Имах чувство, че бих могъл да продължа още. Гладът ми бе изчезнал; на негово място усещах единствено приятна отпадналост и чувство за лекота. На тренировките определено ставах по-добър. Ограничаван единствено от слабия си крак, аз тренирах усилено, но се чувствах релаксиран и по-гъвкав от всякога.
Когато на осмия ден започнах захранването, отначало със съвсем малки количества плодове, трябваше да използвам цялата сила на волята си, за да не започна да се тъпча с всичко, което ми беше позволено да ям.
Сократ не търпеше никакви оплаквания и никакви възражения. Всъщност той искаше изобщо да не говоря, освен при крайна необходимост.