През следващите три дни не можах да спя добре, затормозен как да представя изповедта си на Сократ. Подготвих се за най-лошото.
През онази нощ влязох в офиса и му разказах всичко, без да се оправдавам. Зачаках със затаен дъх реакцията му. Сократ дълго време не проговори. Накрая каза:
— Забелязах, че още не си се научил да дишаш — преди да успея да отговоря, той вдигна ръка. — Дан, аз разбирам как би предпочел един сладолед или палуване с красива жена пред Пътя, който ти показвам, но ти можеш ли да разбереш? — той помълча. — Тук няма похвали, няма упреци. Сега вече разбираш колко властен е гладът на стомаха и слабините. Това е добре. Но помисли над следното: поисках от теб да правиш възможно най-доброто. Това ли беше най-доброто наистина?
Сократ включи очите си на «ярко»; блясъкът им ме прониза.
— Върни се след месец, но само ако си спазвал строго режима. Срещай се с младата жена, ако искаш; дарявай я с внимание и искрени чувства, но каквито и пориви да изпитваш, води се от по-висшия ред!
— Ще го правя, Сократ, кълна се, че ще го направя! Сега наистина разбирам.
— Нито взетото решение, нито разбирането ще те направят по-силен. Решимостта съдържа искреност, логиката съдържа яснота, но и двете не носят енергията, която ще ти трябва. Нека гневът бъде твоето решение, твоята логика. Ще се видим след месец.
Съзнавах, че ако отново пренебрегнех режима, това щеше да бъде краят за мен и Сократ. С нарастваща вътрешна решимост аз си казвах: «Никаква прелъстителна жена, поничка или парче печено кравешко месо няма повече да притъпят волята ми. Или ще овладея поривите си, или ще умра».
Валери ми се обади на следващия ден. В мен се надигнаха всичките познати тръпки при звука на гласа й, който толкова скоро бе стенал в ушите ми.
— Дани, много ми се иска да те видя довечера. Свободен ли си? О, добре. Свършвам работа в седем. Да те чакам ли в гимнастическия салон? Добре, ще се видим тогава — чао.
Вечерта я заведох в кафенето на Джоузеф за върховна салатена изненада. Забелязах, че Валери флиртуваше с Джоузеф. Той беше своето обичайно сърдечно «аз», но не показваше признаци да откликва на флирта й.
По-късно отидохме в апартамента й. Седнахме и си поговорихме. Тя ми предложи вино, аз поисках сок. Тя погали косата ми и ме целуна нежно, шепнейки в ухото ми. Отвърнах на целувката със страст. Тогава вътрешният ми глас се обади ясно и силно. «Я се освести. Спомни си каквото трябва.»
Изправих се на дивана и си поех дълбоко дъх. Хич нямаше да е лесно. Тя също се изправи и вдигна ръце да поприглади косата си.
— Валери, знаеш, че те намирам за много привлекателна и вълнуваща, обаче спазвам определен… ъ-ъ… личен режим, който вече не ми позволява това, което се канехме да направим. Приятна ми е компанията ти и бих искал пак да се виждаме. Но ти предлагам отсега нататък да мислиш за мен като за близък приятел, нещо като любящ с-с-свещеник — чак не можах да го произнеса.
Тя си пое дълбоко дъх и пак приглади коса.
— Дан, чудесно е наистина да си с човек, който не се интересува само от секс.
— Е — казах аз окуражен. — Радвам се да го чуя, понеже знам, че можем да имаме много общи неща освен леглото.
Тя погледна часовника си.
— О, колко късно стана, а утре съм рано на работа, така че ще ти кажа лека нощ, Дан. Благодаря за компанията. Много приятно ми беше.
Звъннах й на другия ден, но даваше заето. Обадих се и на по-другия и накрая се свързах с нея.
— През следващите няколко седмици ще бъда много заета с изпитите за медицински сестри.
Видях я след една седмица, когато дойде към края на тренировката, за да вземе Скот, едно друго момче в отбора. Двамата минаха точно покрай мен, докато се качвах по стълбите — толкова наблизо, че усетих парфюма й. Тя учтиво кимна и ми каза здрасти.
Скот ме погледна закачливо и ми смигна многозначително. Не знаех, че може толкова да ме заболи просто от едно намигване.
С отчаян глад, който една сурова салата изобщо не можеше да задоволи, аз се озовах пред «Чарбройлер». Взех да душа цвърчащите на скарата наденички, подправени със специален сос. Спомних си всички прекрасни случаи, когато бях идвал тук да ям хамбургер с маруля и домати — и то с приятели. Замаян, влязох без да мисля, отидох направо на касата и се чух как казвам: